Червен (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Червен.

Червен
Общи данни
Население 713 души[1] (15 март 2022 г.)
29,3 души/km²
Землище 24,395 km²
Надм. височина 417 m
Пощ. код 4252
Тел. код 03325
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 80437
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Асеновград
Христо Грудев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Червен
Атанас Игнатов
(БСП)
Червен в Общомедия

Червен е село в Южна България. То се намира в Община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в полите на Родопите на 30 км южно от Пловдив и на 10 км южно от Асеновград по пътя за Кърджали. То е изходен пункт за населените места Горнослав, Орешец, Добростан, Мостово, Врата, Сини връх, Бор и Три могили, както и за хижа „Марциганица“ и скалните масиви „Беланташ“ и „Кръстова гора“ (през село Мостово).

Намира се на 412 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Цървен.[2] За първи път името на селото се среща като Цървен в устава на Бачковския манастир от 1081 г. Предполага се, че на северозапад от днешното село е имало тракийско селище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Правят се хубави печени агнета, а от лозовите масиви в землището на селото се правят качествени червени вина. Покрай селото е съществувал един от най-старите манастири в България – „Св. Иван“. Когато Бачковския манастир е бил изгорен, монасите са се крили в него близо 100 г. По-късно го настига участта на повечето български манастири – изгорен е до основи от турците. А после е довършен от иманяри. И до днес личи мястото, на което е съществувал. В Червен има голяма църква – „Св. пророк Илия“, построена е през 1880 г., която се поддържа в добро състояние. В двора на църквата е и първото училище на селото. Също така има множество параклиси – „Св. Георги“, „Св. Марина“, „Св. Атанас“, „Успение Богородично“ и др.). На 4 км от селото, в гората, е разположена красива местност, наречена „Света Богородица“. Районът е с богата история. В центъра на селото има 300-годишен чинар, който през 1981 г. е обявен за вековно дърво и се защитава от държавата. В селото се развива предимно селско стопанство и туризъм.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври в местността „Света Богородица“, която е намира над селото, се организира събор.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.