Червона Украйна (лек крайцер, 1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Адмирал Нахимов“
от 7 декември 1922 г. „Червона Украйна“
Chervona Ukraina.jpg
Лекият крайцер „Червона Украйна“, 1935 г.
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Клас и тип Лек крайцер от типа „Светлана“
Производител Объединение Николаевских государственных заводов им. А. Марти в Николаев, Руска империя.
Живот
Заложен 18 октомври 1913 г.
Спуснат на вода 25 октомври 1915 г.
Влиза в строй 21 март 1927 г.
Изведен от
експлоатация
потопен, после използван като мишена
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,2 m
Ширина 15,7 m
Газене 5,7 m
Задвижване 4 парни турбини Къртис-АЕГ;
14 парни водотръбни котли Яроу;
4 гребни винта;
50 000 к.с.
Скорост 29,5 възела
(54,6 km/h)
Водоизместимост 7600 t (стандартна)
8 200 t (пълна)
Броня пояс: 75 mm;
каземати оръдия ГК: 25 mm
палуба: 20+25 mm
щитове оръдия ГК: 25 mm
бойна рубка: 75 mm
Екипаж 852 души
Далечина на
плаване
3700 морски мили на 14 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 15x1 130 mm
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm
6x1 37 mm
Самолети 1 хидроплан
Торпеда 2x3 533 mm
Други 2 бомбомета;
30 дълбочинни бомби;
100 мини
„Адмирал Нахимов“
от 7 декември 1922 г. „Червона Украйна“
в Общомедия

Червона Украйна – съветски военен кораб, лек крайцер тип „Светлана“ („Адмирал Нахимов“).

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

На 19 октомври 1915 г. в Николаев завода на „Руско корабостроително дружество“ („Руссуд“) пристъпва към постройката за Черноморския флот на крайцера „Адмирал Нахимов“ (главен) и „Адмирал Лазарев“. Но вземането на властта от болшевиките и започналата Гражданска война в Русия спират работите по постройката на кораба.

През февруари 1919 г. кораба е пленен от френските интервенти. През януари 1920 г. е отбуксиран от Въоръжените сили на Юга на Русия в Одеса и там е изоставен по време на по време на евакуацията, заради невъзможността да се буксира кораба поради лошото време. През февруати 1920 г., след падането на бяла Одеса, е върнат в Николаев. На 1 април 1923 г. Николаевските заводи започват достройката на кораба по първоначалния проект. На 26 декември 1922 г. крайцера получава ново име – „Червона Украйна“.

Бойна служба[редактиране | редактиране на кода]

„Червона Украйна“ влиза в състава на флота на 21 март 1927 г.

В съпровождение с есминците „Незаможник“ и „Петровский“ през 1928 г. съветския крайцер с дружествена визита посещава Турция. На 25 юли 1929 г. крайцера е посетен от Й. В. Сталин. През 1930 г. извършва преход в Средиземно море, с посещение на Италия и Гърция, след четири години крайцера отново плава за Турция. Преминава основен ремонт 1932 г.

Взема участие в боевете, в състава на Черноморския Флот на СССР в годините на Великата Отечествена война, в евакуацията на Одеса, отбраната на Севастопол. На 8 ноември 1941 г. първи от корабите на ескадрата открива огън по настъпващите войски на противника. На 12 ноември, по време на авионападение, в крайцера, стоящ на Графския пристан попадат две бомби, поради което на кораба, който получава сериозни повреди, загиват 70 човека. На следващия ден кораба е отбуксиран в Южния залив, където потъва.

На 3 ноември 1947 г. е изваден. На 8 ноември 1948 г. е поставен в док и отремонтиран. Използва се като учебно-тренировъчна станция. От 30 октомври 1950 г. е кораб-цел. На 10 май 1952 г. е поставен на грунта в района на Бакалската коса като мишен за бомбомятане на морската авиация.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • В книгата на Норман Полмар „Самолетоносачи“[1] се споменава, че Френсис Е. МакМърти, издателя на ежегодника „Джейнс Файтинг Шипс“, коментира за намерения на ВМФ на СССР през 1929 г. да прерабпти лекият крайцер „Адмирал Нахимов“ в самолетоносач наречен „Сталин“. Предполага се, че „Сталин“ ще носи 22 самолета и ще има скорост 30 възела. Очаква се, че постройката на кораба ще бъде завършена през 1939 г. (но в самия справочник се указва на 1937 г.).[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. N. Polmar. Aircraft Carriers. – New York, 1969
  2. Н. Полмар. Авианосцы, том 2. – М.: АСТ, 1999

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. А. Чернышёв. Гибель крейсера „Червона Украина“. // Гангут (№48). 2008. с. 67 – 81.
  • Ю. В. Апальков. Российский Императорский флот 1914 – 1917.
  • Министерство обороны СССР.. Корабли и вспомогательные суда Советского военно-морского флота (1917 – 1927).
  • Министерство обороны СССР.. Боевая летопись военно-морского флота (1941 – 1942).
  • Министерство обороны СССР.. Краснознамённый Черноморский флот.
  • Н. А. Залесский. Ещё раз о крейсерах типа „Светлана“.
  • Цветков И. Ф.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. ISBN —5 – 7355 – 0121 – 6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Червона Украина (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.