Черганово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черганово
Общи данни
Население 933 души[1] (15 юни 2020 г.)
53,1 души/km²
Землище 16,843 km²
Надм. височина 336 m
Пощ. код 6139
Тел. код 04341
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 80532
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Черганово
Нивелин Неделчев
(ГЕРБ)

Черганово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разполага се в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Близо е до река Тунджа и град Казанлък. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима. В превод от турски името на селото означава „Дива теменуга“. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, животновъдството и земеделието, но онова, което определя настоящето и бъдещето на селото е розопроизводството. И сега, около селото има около 500 дка маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.

История[редактиране | редактиране на кода]

В северната и южната част от землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно.

По данни на БАН селището е основано от турски колонисти в началото на 15 в. Колонистите се заселват тук през пролетта. Първото впечатление, което получават от новия си дом е носещото се из въздуха ухание на дива теменуга, което оказва въздействие дотолкова, че кръщават селото „Дива теменуга“ (Черганово). В началото е имало само два турски чифлика с няколко български семейства, които са работели там като ратаи. Впоследствие се заселват и други хора от различни краища на България: от крайгранична Тракия – село Дервиш могила, от Македония – с. Ковачевица, от високопланинските селища Чифлика, Борущица и др. През 14 в. през земите на селото са пренесени мощите на Св. Петка и затова днес църквата в Черганово се нарича „Св. Петка“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934956
19461000
19561040
19651073
19751448
19851276
19921216
20011139
2011972

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 972 100
Българи 872 89,71
Турци
Цигани 53 5,45
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 29 2,98

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък в селото е отглеждането на рози и други етерично-маслени култури. Полетата с рози около Черганово са много големи и са частни стопанства, но при заявено от гостите желание те могат да участват в розобера и да изживеят всичко, свързано със символа на Казанлък, донесъл световната му слава.

Плодови градини

Праскови, ягоди, сливи, круши и арония са само една малка част от свежите плодове, които могат да се опитат тук. Удоволствие е рано сутрин, при първа роса да влезете в зелените градини и сами да напълните кошница от свежи плодове.

Отглеждане на тютюн

В България тютюн може да се отглежда на определени места, защото растението е много топлолюбиво и поради това се отглежда много на юг – около границата с Турция. Село Черганово е едно от малкото места във вътрешността на България, в което се отглежда тази култура.

Иконостасът на църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[4][5]

Църквата е забележителна не само с факта че е над 100 г., но и с факта, че е издигната в чест на Св. Петка, чийто мощи вероятно са престояли една нощ на мястото, на което е възникнало по-късно селото. По традиция там, където нощуват мощите на светец, трябва да се построи църква.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Черганово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)
  4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.