Черен Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черен Петър
Schwarzer Peter-Museum im Ritterhaus (1).jpg
Черен Петър от 1920 г.
Информация
Държава Германия
Жанр игра с карти
Играчи 2 или повече
Черен Петър в Общомедия
Играчи на Черен Петър, 1862 г., худ. Julius Exner

Черен Петър (на немски: Schwarzer Peter) е игра на карти, произлизаща от Германия. Заедно с играта „Квартет“ е една от най-разпространените детски игри с карти.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Името произхожда вероятно от Johann Peter Petri – съучастник на прословутия шофьор Johannes Bückler, докато е бил в затвора след 1811 г.[1][2] Въпреки това, произходът на играта вероятно е много по-стар – от хазартната игра Jackass, чиято цел била да се определи кой ще плати сметката за пиене.

В Италия играта е известна под името Asinello („малко магаре“). В Швеция играта се нарича Svarte Petter, докато в Холандия е известна като Zwarte Piet (помощника на Дядо Коледа/св. Николай), подобен на Knecht Ruprecht или Крампус в немскоезичните региони.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стандартният пакет Черен Петър се състои от колода (кутийка) с 31 или 37 карти: картата „Черен Петър“ и 15 или 18 двойки карти[3]. Вместо специални карти за игра, може да се използва колода със стандартни карти (52 на брой), в която Жокера играе роля на Черния Петър.

В по-старите опаковки Черният Петър обикновено е стилизирано изображение на негър, а в по-модерните опаковки се използват най-различни изображения като комини, черни врани или черни котки.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Pech Schwarzer Peter Hülle VS.png

В играта може да участва различен брой играчи, но са нужни поне двама.

Картите се разбъркват и последователно се раздават на играчите, по часовниковата стрелка, започвайки от играча намиращ се след раздавалия картите. Целта на играта е да се съберат двойки карти (чифт), като съвпадението е отбелязано чрез илюстрациите върху картите или, най-често, със знак в горния ляв ъгъл. Открилият чифт карти, е длъжен да ги постави на земята веднага. Всеки играч подрежда ветрилообразно картите си с лицевата част към себе си и предлага на седящия му отляво играч да изтегли една от тях. Ако изтеглената карта допълва някоя от двойката карти, чиято втора част държи, така образуваната двойка карти с еднакви символи се изваждат отново настрана от играта.

Първият освободил се от всичките си карти е победител.

Картата „Черен Петър“ може многократно да променя притежателя си, защото няма двойник, с който да излезе от играта. Последният играч, в когото остане картата „Черен Петър“, изпълнява желание на победителя – да изпълни стихче, да изиграе танц или да се направи на някакво животно и раздава картите за следващата игра. Загубилият играта приема ролята на „Черен Петър“ и бива изцапан по челото, носа или бузата с въглен.[4]

В България[редактиране | редактиране на кода]

В българската версия на играта участват 25 карти – 12 двойни карти с картинки на деца (момиче и момче) в различни професионални сфери – музикант, художник, лекар, спортист, космонавт, готвач, турист, откривател, монтьор, бояджия, танцьор, учен, химик, и т.н., и една карта „Черен Петър“.[5] Обикновено участват 2 или 4 играча. Загубилият играта е длъжен да нацапа страните на лицето си със сажди, за да заприлича на Черен Петър – коминочистач.

Подобни игри[редактиране | редактиране на кода]

Jackass[редактиране | редактиране на кода]

В играта се използва пакет от 32 карти. Картите се разбъркват, цепят и раздават равномерно на играчите. Ако играчът има една или повече двойки от еднакви карти, той ги поставя с лицето надолу. Играчът, който последно комбинира двойки карти, се назовава „стара мома“[6], „стар ерген“ или „jackass“ и трябва да плати сметката за пиене[7].

Квартет[редактиране | редактиране на кода]

4 еднотипни карти от играта квартет

Пакета с карти съдържа не двойки, а четворки от обединени по някакъв признак карти. Наричат се 4-членни семейства. Цел отново е събирането на най-голям брой комплекти, което ги изважда от играта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grafen, Gold und Schwarzer Peter. // [1] Архивиран от оригинала на 22 February 2014. Посетен на 28 September 2019. Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine. at veldenz.de
  2. Probst, Ernst. Der Schwarze Peter – Ein Räuber im Hunsrück und Odenwald. // GRIN Verlag, 2010. с. 17.
  3. Game Test for the Game: Black Peter.
  4. Download Ravensburger Game Rules as PDF.
  5. Правила на играта
  6. Hugh Chisholm. Encyclopædia Britannica. 11. Т. 20. Cambridge University Press, 1911. с. 74.
  7. David Parlett: Oxford Dictionary of Card Games. Oxford University Press, Oxford / New York 1992/96.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Black Peter (card game)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.