Черен морски дявол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черен морски дявол
Humpback anglerfish.png
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
разред:Морски дяволи (Lophiiformes)
семейство:Melanocetidae
род:Melanocetus
вид:Черен морски дявол (M. johnsonii)
Научно наименование
Günther, 1864 г.
Черен морски дявол в Общомедия
[ редактиране ]

Черен морски дявол (Melanocetus johnsonii) е вид морски дявол от семейство Melanocetidae.[2][3] Латинското наименование е дадено в чест на Джеймс Джонсън, след като открива рибата в района на Мадейра.[4]

Хабитат[редактиране | редактиране на кода]

Черният морски дявол живее на дълбочина от 1000 до 4000 метра.[5] От еуфотичната морска зона отгоре не достига светлина. Единствената светлина, която рибата може да види е биолуминесценцията от други морски организми.[6] M. johnsonii живее в относително голям диапазон от дълбочини, като обикновено е активна на дълбочина от 1000 до 1500 метра, но може да срещне и на дълбочина до 4500 метра.[2]

В миналото се смята за широко разпространена в умерените и тропически пояси на всички океани плюс Южнокитайско море и Източнокитайско море.[2] Скорошно изследване, обаче, намира M. johnsonii в стомаха на риба в Антарктика през 2014 г.[7]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Черният морски дявол е риба с меко тяло. Няма люспи или тазови перки. Женските имат големи глави с широка уста и дълги остри зъби и са способни да изядат плячка, която е по-голяма от тях самите.[2][3] Като всички останали морски дяволи, женските имат къс гръбначен стълб с надуваем апарат на муцуната.[3][8] Този апарат има компресирани задни и предни гребени, което различава M. johnsonii от останалите морски дяволи.[2][8]

M. johnsonii проявява полов диморфизъм, като женските са по-големи, а мъжките са джуджета.[2] Женските достигат 18 cm, докато мъжките едва 2,9 cm.[2][3] Мъжките имат по-голям брой зъби и повече лъчи на гръбните и гръдните перки.[3]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хищническата стратегия на M. johnsonii е да изчаква от засада. Женските използват надуваемия си апарат на муцуната като биолуминесцентна примамка, за да привлича както плячка, така и потенциални партньори.[9] Биолуминесценцията на черния морски дявол е пример за бактерии, които живеят в симбиоза с куката на рибата.[10] В дълбокото море няма много източници на храна, тъй като едва 5% от хранителните вещества от еуфотичната зона потъват към дълбокия океан.[6] Голямата уста, острите зъби и големият стомах с огромен капацитет помагат на женските да ядат почти всичко, което срещнат.

Мъжките са доста по-малки и не са хищни.[9] Те също имат много по-развита система за намиране на другия пол.[5] Обаче, тъй като само осем мъжки екземпляра са намерени към днешна дата, информацията за мъжките е ограничена.

Възпроизвеждане[редактиране | редактиране на кода]

Намирането на партньор за M. johnsonii е трудно, тъй като рибите са отдалечени една от друга в дълбоките води. Много от мъжките морски дяволи, които намерят женска, се сливат към телата им и става постоянни паразити върху женската, като единствената им функция е да произвеждат сперма за нея. Женските могат да има по няколко мъжки, живеещи върху тялото ѝ.[6] За разлика от останалите морски дяволи, обаче, M. johnsonii не паразитират.[5][9] Те временно се закрепват към по-голямата женска, изпускат сперма и изоставят женската, за да намерят друг партньор.[5] Също така, възпроизвеждането на черните морски дяволи се случва чрез външно оплождане. Женските пускат яйцата си във водата, а мъжките веднага изпускат сперма по такъв начин, че да уловят и оплодят яйцата.[8]

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

M. johnsonii е класифициран като незастрашен вид, според Червената книга.[5] Рибата не е източник на храна за хората и не се лови от тях. Малкият брой на популацията им вероятно се дължи на оскъдността на видове в дълбоководната морска среда.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Melanocetus johnsonii (Günther, 1864). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 30 декември 2020 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж Froese, R. and D. Pauly, Editors. Melanocetus johnsonii. FishBase. 2015.
  3. а б в г д Humpback Blackdevil, Melanocetus johnsonii Gunther, 1864. Australian Museum.
  4. Fitch, J.E. and R.J. Lavenberg, 1968. Deep-water teleostean fishes of California. California Natural History Guides:25. University of California Press, Berkeley and Los Angeles, California. с. 115
  5. а б в г д Arnold, R. 2015. Melanocetus johnsonii. The IUCN Red List of Threatened Species 2015: e.T18127840A21911455.
  6. а б в Paddy Ryan, 'Deep-sea creatures – The bathypelagic zone', Te Ara – the Encyclopedia of New Zealand.
  7. Orlov, A. M., et al. (2015). First record of humpback anglerfish (Melanocetus johnsonii) (Melanocetidae) in Antarctic waters. Polar Research, 34.
  8. а б в Quigley, Declan T, 2014. „Ceratioid Anglerfishes.“ Sherkin Comments. Issue No 58, 7.
  9. а б в г Humpback anglerfish. Ocean Animal Encyclopedia. Oceana.
  10. Szakmány, Csaba. „Luminescence in Nature and in the Education.“ Physics Competitions (2013).