Черен пазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черен пазар в Барселона, Испания, 2015 г.

Черен пазар е таен пазар, който в определено отношение е незаконен или се характеризира с форма на несъответстващо поведение спрямо институционален набор от правила. Ако правилата определят набор от стоки или услуги, чието производство или предоставяне е забранено от закона, несъобразяване с правилото представлява търговия на черен пазар, тъй като трансакцията е незаконна. Страните, замесени в производството и разпространението на забранените стоки или услуги, са членове на незаконна икономика. Сред примерите са търговия с наркотици, проституция (където е забранена), нелегален валутен обмен и трафик на хора. Нарушенията на данъчния код, включващи укриване на данъци върху доходи, представляват съпричастност към недекларираната икономика.[1][2]

Тъй като укриването на данъци или участието в дейности на черния пазар са нелегални, участниците обикновено се опитват да прикрият действията си от правителството или от регулаторните органи.[3] Предпочитаното средство за обмен при незаконните трансакции са парите в брой, тъй като те не оставят следа.[4] Хората, замесени в черния пазар, обикновено управляват бизнеса си под прикритието на друг законен бизнес. Най-честите мотиви за участието в черен пазар са търговията с контрабандни стоки, укриването на данъци и избягването на регулации или контрол на цените. Обикновено цялостта на тази дейност се споменава с определителен член като допълнение към официалните икономики – „черният пазар“.

Причини за появата на черен пазар[редактиране | редактиране на кода]

Черен пазар в Токио, Япония, 1946 г.

Черен пазар съществува практически навсякъде, където има забрана на търговията с някаква стока или тя е ограничена по някакъв начин. Винаги има известен брой хора, опитващи се да получат дадена стока, въпреки забраните. Съответно се появяват и хора, които предлагат търсените стоки или услуги с цел да заработят пари. Търговията на черния пазар често носи по-голяма печалба, отколкото легалната търговия, но тя често е и по-рискова.

Война[редактиране | редактиране на кода]

Черните пазари процъфтяват в повечето държави по време на война. Воюващите страни често налагат ограничения върху критични ресурси, които са нужни за воденето на война, като например храна, бензин, метали и т.н., обикновено чрез въвеждане на система за дажби. В повечето случаи черният пазар се развива, за да предоставя дефицитните стоки на много високи цени. Контролът на цените и системите за дажби поощряват дейността на черния пазар в много държави през Втората световна война.[5] Един от източниците на месо на черния пазар по време на война са фермерите, обявяващи по-малко раждания на домашни животни, отколкото са в действителност.

Цени[редактиране | редактиране на кода]

Стоките и услугите, придобити или продадени по незаконен начин могат да имат цена, която е по-ниска или по-висока от цената на законния пазар:

  • Могат да са по-евтини, защото доставчикът не трябва да плаща за производство и/или данъци. Това обикновено е случаят с подземната икономика. Престъпниците крадат стоки и ги продават на цена по-ниска от тази на легалния пазар, но не предоставят касова бележка или гаранция.
  • Могат да са по-скъпи, защото стоката е трудна за набавяне или произвеждане, опасна за боравене или строго регулирана. Ако обменът на дадена стока стане нелегален чрез държавна санкция, цената на стоката обикновено се покачва в резултат от санкцията.

Примери за черен пазар[редактиране | редактиране на кода]

  • Търговия с наркотици.
  • Контрабанда на алкохол по време на Сух режим.
  • Търговия с крадени произведения на изкуството.
  • Търговия с оръжия.
  • Търговия с пиратски стоки или хакерски програми.
  • Търговия с фалшиви документи.
  • Търговия с редки животински видове.
  • Сутеньорство.
  • Търговия с човешки органи.
  • Търговия с порнографски материали там, където те са забранени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Internal Revenue Service Summary of Estimation Methods"
  2. Edgar L. Feige. The Underground Economies:Tax Evasion and Information Distortion. Cambridge University Press, 1989.
  3. Feige, Edgar L.. Defining And Estimating Underground And Informal Economies: The New Institutional Economics Approach. // World Development 18 (7). 2009. DOI:10.1016/0305-750x(90)90081-8. с. 989 – 1002.
  4. Feige, Edgar L.. New Estimates of U.S. Currency Abroad, the Domestic Money Supply and the Unreported Economy. // Crime, Law and Social Change (57(3)). 2012.
  5. The Home Front. facsimile. London, Imperial War Museum, July 1945. ISBN 1-904897-11-8.