Черен плъх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черен плъх
20191212 Szczury w Świątyni Karni Maty w Deśnok 1038 8111 DxO.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Плъхове (Rattus)
вид:Черен плъх (R. rattus)
Научно наименование
()
Разпространение
Black rat range map.png
Синоними
  • Mus rattoides Pictet & Pictet, 1844 г.
Черен плъх в Общомедия
[ редактиране ]

Черният плъх (Rattus rattus), е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae). Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото достига 19 cm[2]. Опашката е по-дълга от тялото – до 23 cm[2]. Муцуната е тясна и издължена[2]. Ушите са по-дълги от тези на сивия плъх[2]. Опашката е гола и покрита с повече от 200 люспени пръстени[2]. Окраската на гърба е от черно - до жълто-кафява, а отстрани – по-светла[2]. Долната страна на тялото е пепелявосива до жълто-бяла[2].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България[2].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът му е свързан с жилищата на хората[2]. Среща се и на плавателни съдове[2]. Предпочита предимно горните етажи и таваните на сградите, за разлика от сивия плъх, който обитава долните етажи и мазетата[2]. Черният плъх е по-топлолюбив от сивия[2]. В райони с по-мек климат може целогодишно да обитава природни биотопи[2]. В природата копае дупки в земята, живее в хралупи на дървета или строи гнезда по клоните им, като води полу дървесен начин на живот[2].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с кора, клонки, плодове и растения, като предпочита по-малко животинска храна от сивия плъх[2].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се след 20 – 24 дни бременност 2 – 3 пъти в 6 година до 6 малки[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rattus rattus (). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 165