Черната далия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Черната Далия.

Елизабет Шорт
жертва на известно жестоко убийство

Родена
Хайд Парк, Масачузетс, САЩ
Починала
15 януари 1947 г. (22 г.)

Уебсайт
Черната далия в Общомедия

Елизабет Шорт (на английски: Elizabeth Short, 29 юли 1924 г. – 14 или 15 януари 1947 г.), станала известна след смъртта си като Черната далия, е американка, която става жертва на жестоко показно убийство.

Тя получава прозвището Черната далия (виж далия), след като нейното тяло е намерено жестоко обезобразено на 15 януари 1947 г. в парк в квартал Лаймърт на Лос Анджелис, Калифорния.

Родена в Бостън, Шорт прекарва ранния си живот в Медфорд, Масачузетс и Флорида, преди да се премести в Калифорния, където живее баща ѝ. Често се смята, че е била амбициозна актриса, въпреки че не е имала известни актьорски роли или работа по време на престоя си в Лос Анджелис.

След откриването на тялото ѝ на 15 януари 1947 г. полицейското управление в Лос Анджелис започва обширно разследване, довело до което произвежда над 150 заподозрени, но без арести. Убиецът остава неразкрит, което поражда редица слухове и става тема на няколко книги и киноадаптации. Нейният случай става широко известен и огласен поради жестокостта на престъплението.

Неразкритото убийство и подробностите около него имат трайна културна интрига, генерираща разни теории и публични спекулации. Животът и смъртта на Елизабет Шорт са в основата на много книги и филми, а убийството ѝ често се цитира като едно от най-известните неразкрити убийства в американската история, както и като едно от най-старите неразкрити дела в окръг Лос Анджелис. Историците също го признават за едно от първите големи престъпления в Америка след Втората световна война, за да привлекат националното внимание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Шорт е родена на 29 август 1924 г. в селището Хайд Парк (днес квартал на Бостън), щата Масачузетс и е 3-та от 5-те дъщери на Клео и Фийби Мей Шорт[1][2][3]. Около 1927 г. семейството се премества в Портланд, Мейн, преди да се установи в Медфорд, Масачузетс (предградие на Бостън) същата година. Това е мястото, където Шорт е отгледана и прекарва по-голямата част от живота си. Бащата на Шорт строи миниатюрни голф игрища до сгромолясването на фондовия пазар през 1929 г., когато губи повечето си спестявания, а семейството се разпада. През 1930 г. колата на баща ѝ е намерена изоставена на Чарлстаунския мост и се предполага, че той е извършил самоубийство, скачайки в река Чарлс[4] Смятайки, че съпругът ѝ е починал, майката на Шорт се премества с петте си дъщери в малък апартамент в Медфорд и работи като счетоводител, за да ги издържа.

Проблем с бронхит и тежки астматични пристъпи налагат Шорт да претърпи операция на белите дробове на 15-годишна възраст, след което лекарите препоръчват да се премести в по-мек климат през зимните месеци, за да се предотвратят по-нататъшни дихателни проблеми. След това майката на Шорт я изпраща да прекара зимата в Маями, Флорида със семейни приятели. През следващите три години, Елизабет живее във Флорида през зимните месеци и прекарва останалата част от годината с майка си и сестрите си.

Калифорния[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1942 г. майката на Шорт получава извинение от своя предполагаем починал съпруг, оказал се жив и започнал нов живот в Калифорния. През декември с.г., на 18-годишна възраст, Шорт се премества да живее с баща си, когото не е виждала от 6-годишна. По това време той работи в близката военна корабостроителница на остров Маре в залива Сан Франциско. Споровете между Шорт и баща ѝ довеждат до напускането ѝ през януари 1943 г. Скоро след това тя започва работа в борсата на базата в Кемп Кук (сега военновъздушна база Ванденберг), близо до Ломпок, живеейки с няколко приятели, и за кратко със сержант от военновъздушните сили, който се отнася грубо с нея. През 1943 г. се премества в Санта Барбара, където е арестувана на 23 септември 1943 г., че пие непълнолетна в местен бар. Органите за непълнолетни я изпращат обратно в Медфорд, но тя се връща във Флорида, като посещава само от време на време Масачузетс.

По време на престоя си във Флорида се среща с майор Матю Майкъл Гордън младши от Втора военно-командна група на военновъздушните сили, който се обучава за изпращане в Китайско-бирманско-индийския театр на военните действия на Втората световна война. Предлага ѝ брак, докато се възстановява от наранявания от самолетна катастрофа в Индия. Елизабет приема предложението му, но Гордън умира при втора катастрофа на 10 август 1945 г., по-малко от седмица преди капитулацията на Япония и края на войната[5].

Елизабет Шорт се мести в Лос Анджелис през юли 1946 г., за да посети лейтенанта от ВВС Джоузеф Гордън Фиклинг, когото познава от Флорида. Фиклинг е разположен във военновъздушната база на военноморския флот в Лонг Бийч. Тя прекарва последните шест месеца от живота си в Южна Калифорния, най-вече в района на Лос Анджелис. Малко преди смъртта си работи като сервитьорка и наема стая зад нощния клуб „Флорентински градини“ на булевард „Холивуд“. Често е споменавана като амбициозна или бъдеща актриса[6]. Според някои източници тя има стремеж да бъде филмова звезда, въпреки че няма известни актьорски роли.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На сутринта на 15 януари 1947 г. полуголото тяло на Елизабет Шорт е намерено разрязано на 2 части на необитаем терен в западната част на Южен Нортън авеню, по средата между улица „Колизеум“ и 39-а улица в Лаймърт парк, Лос Анджелис. По онова време кварталът е до голяма степен неразвит. Местната жителка Бети Берсингер открива тялото около 10:00 часа сутринта, докато се разхожда с 3-годишната си дъщеря[7]. Първоначално Берсингър смята, че е намерила изхвърлен манекен. Когато разбира, че е труп, тя се втурва в близка къща и се обажда в полицията.

Осакатеното тяло на Шорт е напълно отрязано в кръста и изцедено изцяло от кръвта[8], оставяйки кожата ѝ бледо бяла. Медицинските експерти установяват, че е мъртва от около 10 часа преди откриването, което прави времето на смърт или някъде през късната вечер на 14 януари, или в ранните сутрешни часове на 15 януари. Тялото очевидно е измито от убиеца. Лицето на Шорт е прерязано от ъглите на устата до ушите, създавайки ефект, известен като „усмивката на Глазгоу“. Тя има няколко порязвания на бедрото и гърдите си, където цяла част от месото е отрязана. Долната половина на тялото е разположена на около фут от горната част, а червата ѝ са сгънати под бедрата ѝ. Трупът „позира“, с ръце над главата, лактите под прав ъгъл и краката разкрачени.

При открития труп се събира тълпа от минувачи и репортери. Аги Ъндърууд, репортер на „Los Angeles Herald Express“, е сред първите, които пристигат на сцената, и прави няколко снимки на трупа и местопрестъплението.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Investigation: Birth Certificate. // Blackdahlia.info. Архив на оригинала от October 14, 2007. Посетен на February 2, 2010. Copy of Short's registered birth certificate showing that no middle name was included
  2. Harnisch, Larry. Common Myths About the Black Dahlia and Their Origins. // Архив на оригинала от December 30, 2016. Посетен на September 9, 2017.
  3. Harnisch, Larry. Haunting images and details of death. // Los Angeles Times. September 15, 2006. Посетен на September 9, 2017.
  4. Haugen, Brenda (2010). The Black Dahlia: Shattered Dreams. Capstone Publishers. ISBN 978-0-7565-4358-7.
  5. Katz, Hélèna (2010). Cold Cases: Famous Unsolved Mysteries, Crimes, and Disappearances in America. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37692-4
  6. Knowlton, Janice; Newton, Michael (1995). Daddy Was the Black Dahlia Killer. New York: Simon and Schuster. ISBN 0-671-88084-5
  7. Scheeres, Julia. „Black Dahlia (Notorious Murders, Most Famous)“. TruTV. Archived from the original on June 1, 2008. Retrieved July 22, 2010
  8. McLellan, Dennis (January 9, 2003). „Obituaries: Ralph Asdel, 82; Detective in the Black Dahlia Case“. Los Angeles Times. Retrieved February 25, 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]