Черна мряна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черна мряна
Barbuspetenyi.png
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
DD
Недостатъчно данни[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Actinopteri
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Шараноподобни (Cypriniformes)
семейство:Шаранови (Cyprinidae)
род:Мрени (Barbus)
вид:Черна мряна (B. petenyi)
Научно наименование
Heckel
Черна мряна в Общомедия
[ редактиране ]

Черната мряна (Barbus petenyi), наричана също Балканска мряна, е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae).[3]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в басейна на долното течение на Дунав, в северна и южна България и южна Румъния, както и в басейните на някои черноморски реки като Камчия.

Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Живее на пасажи. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и затова на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 cm на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и сребристи екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barbus petenyi (Heckel). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черна мряна. Посетен на 2022-03-28
  3. Barbus peloponnesius (Valenciennes, 1842). // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kottelat, M.. European freshwater fishes.. Biologia 52, Suppl. 5:1 – 271., 1997.