Черна (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Република Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

Черна
Izvori Crna Reka.JPG
Изворите на Църна
Macedonia relief location map.jpg
41.4059° с. ш. 21.1181° и. д.
41.555° с. ш. 21.9803° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Република Македония Република Македония
Дължина 207 km
Начало
Място Бушева планина
Координати 41°24′21.21″ с. ш. 21°07′05.13″ и. д. / 41.405892° с. ш. 21.118092° и. д.
Надм. височина 780 m
Устие
Място Вардар
Координати 41°33′18″ с. ш. 21°58′49″ и. д. / 41.555° с. ш. 21.980278° и. д.
Надм. височина 129 m
Черна в Общомедия

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (на македонска литературна норма: Црна, произнасяно Църна), е река в Република Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 километра.

Път[редактиране | редактиране на кода]

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село Железнец на надморска височина от 760 метра. От извора си до село Бучин Църна тече през областта Демир Хисар, а от Бучин до село Скочивир през най-голямата котловина в Македония Пелагония. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село Брод прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в Скочивирската клисура, най-дългият пролом в Република Македония. Реката тече през областта Мариово, където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село Галище Черна навлиза в Тиквешкото езеро, язовир оформен преди края на Скочивирската клисура.

По-големи притоци на Черна са Драгор, Йелашка река, Белашица, Блато и други.

Икономическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Черна се използват за напояване и производство на електричество. След язовирната стена при село Возарци до устието си във Вардар при античния град Стоби, Църна има характер на равнинна река.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“[1].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147
     Портал „Македония“         Портал „Македония