Чернигов
Чернигов Чернігів | |
---|---|
— град — | |
![]() Катедралата „Света Троица“ | |
Страна | ![]() |
Област | Черниговска област |
Площ | 79 km² |
Надм. височина | 136 m |
Население | 296 004 души 3747 души/km² |
Основаване | преди 864 г. |
Първо споменаване | 907 г. |
Пощенски код | 14000 |
Официален сайт | www.chernigiv-rada.gov.ua |
Чернигов в Общомедия |
Чернѝгов или Чернѝхив (на украински: Чернігів; на руски: Чернигов; на полски: Czernihów) е град в Северна Украйна, административен център на Черниговска област. Разположен на р. Десна.
Има население от 300 500 жители (2005) и площ от 79 км².
За първи път е споменат през 907 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Чернигов е един от най-старите славянски центрове в Киевска Рус. Първото му писмено споменаване е от 907 г. в летописа Повѣсть врємѧнныхъ лѣтъ, но като селище съществува от предния век. Бил е седалище на Черниговското княжество (1024-1263). През 1239 градът е превзет, ограбен и опустошен от монголите. По-късно преминава към Брянското княжество. През 1356 г. Чернигов е превзет от Великото литовско княжество и по-късно става център на Черниговското воеводство в рамките на Жечпосполита. От 1648 е в състава на Казашкото хетманство (Левобрежна Украйна), намиращо се във васално положение на Руското царство. От 1801 г. е губернски център на едноименната губерния на Руската империя.
През бурните години на Гражданската война властта неколкократно преминава от ръце в ръце. Първоначално, след Февруарската революция (1917), се формира Украинската Централна Рада (съвет), който провъзгласява Украинската народна република. За кратко, февруари – март 1918 градът е окупиран от болшевиките, след което се връща под властта на Украинската народна република. Следва периодът на Втория хетманат (май-декември 1918), а след него – Петлюровската Директория. За кратко в града влизат и войските на ген. Деникин. Окончателно Чернигов пада под съветска власт в края на 1919 година. През 1932-33 г. населението на града, както и в други части на Украйна, е подложено на гладомор.
През ВСВ настъпващата 2-ра армия на вермахта превзема града на 9 септември 1941, съпроводено с масирани бомбардировки, като 70% от сградите и предприятията са сринати. Две години по-късно, в резултат на контранастъпление на Централния фронт на РККА с командир ген. Рокосовски, градът е освободен на 21 септември 1943, но е сринат до основи. Възстановен е до 1968 г.
Руско нападение над Украйна[редактиране | редактиране на кода]

По време на руското нападение над Украйна през 2022 година градът, заедно с Киев, Харков, Мариупол и Миколаив, става един от основните обекти на атака през първата фаза на войната. Битката за него започва още от първия ден на нападението, 24 февруари, като постепенно преминава в обсада, която приключва на 4 април с фактическата украинска победа и отстъплението на руските войски от района.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Иван Минков (2001 или 2002 – 26 февруари 2022), бесарабски българин, загинал в боевете за защитата на града от руското нападение над Украйна[1][2][3]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Гомел, Беларус
Меминген, Германия
Тарнобжег, Полша
Петах Тиква, Израел
Габрово, България
Храдец Кралове, Чехия
Огре, Латвия
Фото[редактиране | редактиране на кода]
Църквата Св. Екатерина
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Етническият българин Иван Минков е загинал в бой за Украйна. // offnews.bg. 2022-04-12. Посетен на 2022-04-12. (на български)
- ↑ Бесарабски българин е сред загиналите при Чернигов. // bTV Новините. 2022-04-12. Посетен на 2022-04-12. (на български)
- ↑ Бесарабски българин загина геройски във войната в Украйна. // marica.bg. 2022-04-12. Посетен на 2022-04-12.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|