Черниговско княжество
| Черниговско княжество | |
| 988 – 1402 | |
 | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официален език | староруски език |
| Континент | |
| Столица | |
| Управление | |
| Форма | |
| Черниговско княжество в Общомедия | |
Черниговското княжество (на руски: Черниговское княжество; на украински: Чернігівське князівство) е едно от най-големите и най-могъщи княжества в рамките на Киевска Рус. За известно време княжеството е второ по мощ след Киевското. Княжеството е образувано през X век и запазва известна самостоятелност до XVI век. Регионите от Черниговското княжество са разположени в днешна Украйна, Беларус и Русия.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от Черниговското княжество се намира на левия бряг на река Днепър, в басейните на реките Десна и Сейм. Княжеството е населено предимно със славянските племена сиверци и частично с днепровски поляни. По-късно територията на княжеството се разпростира към земите на радимичите и частично на вятичите и дреговичите. Столица на княжеството е град Чернигов, други големи градове са Новгород Северски, Стародуб, Трубчевск и Козелск. Владенията и влиянието на Черниговското княжество граничат с Муромско-Рязанската земя на север и с Тмутараканското княжество на югоизток.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според историческата хроника Повест за миналите времена преди XI век княжеството се управлява от местни племенни старейшини и воеводи от Киев, назначавани от великия княз на Киевска Рус да събират данък от местното население, да раздават правосъдие и да защитават земята от външни врагове.[1]
През 1024 г. Мстислав Черниговски, син на Владимир Велики, пристига от Тмутаракан и установява властта си над Черниговското княжество.[2][3] Мстислав определя река Днепър за граница между своите земи и тези на брат му Ярослав Мъдри. Това е първият документиран опит за установяване на владения чрез споразумение в земите на русите, а не чрез насилие. Разделянето на земята между братята остава стабилно, което е улеснено от огромните разстояния в региона, тъй като Мстислав се разширява на юг, докато Ярослав се отправя на север.[4]
Мстислав започва да утвърждава Чернигов като един от най-важните административни центрове в региона, след което изгражда отбранителни съоръжения и разширява цитаделата. Изградени са укрепени стени със средна височина от 4 метра и дължина 2,5 km, огромни дори по стандартите на руснаците.[4] След смъртта на Мстислав по време на лов през 1036 г.[4] Ярослав Мъдри получава едноличната власт над Черниговското княжество, което управлява до 1054 г.[4] Впоследствие синът му Светослав II Ярославович, който в крайна сметка ще бъде титулуван като велик княз Святослав, поставя началото на черниговския клон на Рюриковичите. По време на гражданската война на Ярославичите за Чернигов спорят синовете на Святослав и Всеволод. След смъртта на Святослав през 1076 г. на Любеческия събор е решено княжеството да владеят синовете на Святослав, Олег и Давид и техните потомци.[5] Впоследствие княжеството получава известна степен на автономия.
По-късно княжеството е разделено на три основни уделни княжества: Черниговско, Новгород-Северско и Муром-Рязанско.[1] Докато Тмутаракан поради отдалечеността си често бива оспорван и в крайна сметка е завладян от враговете, Муром, а по-късно и Рязанското княжество, се откъсват от влиянието на Чернигов и след известно време са подчинени от Владимирското княжество. Въпреки това влиянието на черниговските князе остава голямо и те запазват за известно време титлата велик княз на Киев. Чернигов е един от най-големите икономически и културни центрове на Киевска Рус.[1]
Списък на окръзи и градове
[редактиране | редактиране на кода]
По-долу е даден списък на бившите окръзи и градове на Черниговското княжество:[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Ohloblyn 1984.
- ↑ Dimnik 1994, с. 8, 12, 16.
- ↑ Martin 2007, с. 26.
- 1 2 3 4 Simon, Franklin, Shepard, Jonathan. The Emergence of Rus 750–1200. Longman, 1996. ISBN 9780582490918. p. 205–208. Посетен на 31 March 2022. (на английски)
- ↑ Dimnik 1994, с. 11 – 1.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ohloblyn, Oleksander. Chernihiv principality // Encyclopedia of Ukraine. Volume 1. Canadian Institute of Ukrainian Studies, 1984. Посетен на 29 April 2024.
- Dimnik, Martin. The Dynasty of Chernigov, 1054–1146. Pontifical Institute of Mediaeval Studies, 1994. ISBN 978-0-88844-116-4. с. 509.
- Martin, Janet. Medieval Russia: 980–1584. Second Edition. E-book. Cambridge, Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-511-36800-4.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Principality of Chernigov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |