Черни Вит (село)

Черни Вит
	Черни Вит
	Черни Вит Координати: 42°52′46.56″ с. ш. 24°11′37.52″ и. д. / 42.879602° с. ш. 24.193757° и. д. Черни Вит
Общи данни
Население	489 души (15 март 2024 г.); 13,5 души/km²
Землище	36,358 km²
Надм. височина	458 m
Пощ. код	5725
Тел. код	06906
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	80902
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Тетевен; Мадлена Бояджиева-Ничева ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Цветослава Христова (ГЕРБ)
	Черни Вит в Общомедия

Черни Вит е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Черни Вит се намира на 7 km от Тетевен. Разположено е във високопланински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на село Черни Вит е населено още преди новата ера. На юг от селото се намира местността Чертиград (Чьортиград) {Чьорт – дявол или дяволски град}. В тази местност траките са изградили укрепление, което е било естествено защитено от три страни с непристъпни отвесни скали достигащи височина от 100 m, а от четвъртата страна са построили крепостна стена. Предполага се, че въпросните траки са се занимавали с добив на злато, сребро и мед, тъй като при изследвания на минни инженери в района на мина Елаците са открити първобитни съоръжения за добив на руда. Много интересен е фактът, че траките са намирали и изкопавали изключително точно жѝлата на самородното злато. В землището на Черни Вит могат и до днес да се видят малки гробници, особено в местностите Брашленица, Делиевци и Платуница. Всичките са ограбени, но и до днес иманяри с металотърсачи обикалят и разрушават остатъците от тях. Любопитно е, че гробниците са разположени на високи слънчеви места и с изглед към Чертиград. През билото на Стара планина над Черни Вит преминава стар римски път, чийто подреден преди векове калдъръм на места е запазен и до днес.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението в селото е християнско, е изграден православен храм, носещ името „Св. Богородица“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности

пещера Байовица с дължина 156 m. В нея са открити останки от хора, живели през каменната епоха.
Бенковската пещера – дължина 84 m. В нея се е укривал Бенковски преди да бъде застрелян от турците в местността Костина край с. Рибарица, Тетевенско.

В близост се намират паркът „Централен Балкан“ и резерватът „Боатин“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В село Черни Вит се произвежда уникално зелено сирене. Това става само при домашни условия. Поради административни недомислици няма възможност то да достигне до хранителната разпространителска верига в страната^[2].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Жива картина на паметника на дядо Нейо

Всяка година в края на май се разиграва жива картина на паметника на дядо Нейо – жител на село Черни Вит, укрил Бенковски и неговите четници в пещера над селото, която по-късно поколенията наричат „Бенковската пещера“. В края на месец юни жива картина се играе и на паметника на ботевите четници Никола Войновски и Илия Милчев Пандурски в местността Десеткар.

Традиционен фолклорен събор

Сред вековна зеленина в центъра на селото е разположена сцената, на която се провежда традиционният фолклорен събор. По-младите участници с право го наричат фестивал, заради пъстротата и празничното настроение. Всяка година тук се събират фолклорни групи от различни селища в Централна Северна България. Съборът се провежда всяка година в края на месец август като първото му издание е през 1980 г. Марин Иванов е дългогодишен радетел за събиране и съхраняване на изворния фолклор в родното си село. Неговият разказ връща към началото през 1979 година:

”Хората направиха събора с много мерак. Тогава все още бяха живи много от истинските носители на фолклора. Те изпълняваха песни и обичаи съвсем естествено, защото бяха част от младостта им, от живота им. Имаше го истинското отношение към традиционната ни култура.

Първият събор беше много колоритен. Проведе се в двора на училището. Участниците от планинските села бяха пристигнали с волски коли. Децата гледаха всичко, което се случваше на сцената и около нея с огромен интерес. Тогава общината реши, че това е много сполучлива форма за поддържане на традициите, които вече бяха започнали да изчезват. Оценен беше и фактът, че така младото поколение получава възможност да научи повече за своя роден край.

Постепенно съборът се разшири. Започнаха да взимат участие представители на всички села и градове от областта. Тук се провежда и окръжен събор – някъде в началото на 80-те години на ХХ век. Никога няма да забравя думите на Елена Стоин – дъщеря на големия фолклорист Васил Стоин, който е записвал песни в нашия край. Г-жа Стоин беше жури на един от големите събори през първите години. Тя с голяма радост сподели, че всичко, което е било представено на сцената, е истински изворен фолклор. Тази оценка на известния учен ни даде увереност, че пътя който сме поели, е правилен. В нашето село е интересно да се изучава народната музика. Мястото е затворено, изолирано от чужди влияния. Битът и обичаите са се запазили в автентичния си вид. Това е мнението на много специалисти.

Днес съборът постепенно променя и обогатява своя облик. ”Последните няколко издания са тематични. – разказва той и продължава: През 2005 г. от сцената прозвучаха изпълнения на най-малките певци. Те изпяха някои от песните, които Васил Стоин е събрал в селото. Издирихме хората, чиито имена е записал фолклористът и помолихме техните наследници да научат същите образци, които са издадени преди десетилетия в сборника ”От Тимок до Вита”.

Тази година музиката, която прозвуча на фестивала беше изключително разнообразна – детски фолклор, градски песни, авторски пиеси на фолклорна основа, народни оркестри. Едно от най-интересните участия беше на Духовия оркестър от гр. Ябланица. ”Той съществува повече от 35 години и има огромна роля в културния живот на малкото градче. Като засвири духовата музика, настроението веднага става празнично.” – каза г-н Христов, секретар на читалището в Ябланица. В Черни Вит бяха дошли и няколко групи от българо-мохамеданските села в района, чийто фолклор също е изключително интересен.” (по Албена Безовска)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Марин Иванов

Марин Иванов (21.08.1945 г.-02.11.2011 г.), народен певец, е сред хората, които са изучавали традиционната музикална култура на Черни Вит и близките малки села. Дълги години това е било основната му задача като служител в читалището.