Чернова:Владимир Димитров (изкуствовед)
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.
Владимир Димитров | |
![]() | |
Владимир Димитров Димитров е историк на изкуството.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1975 г. в София, където живее и работи.
През 1993 г. завършва 21 СОУ „Христо Ботев“ в София. Получава бакалавърска степен по администрация на изкуствата и културата (2002), а през 2005 г. – магистърска степен по изкуствознание в Нов български университет. От 2010 г. е доктор по „Изкуствознание“ от Нов български университет с научен ръководител чл.-кор. проф. Елка Бакалова, д.н.
През 2001 г. специализира в Университета на Флоренция, Италия.
От 1993 г. работи в Нов български университет. В периода 2016 – 2017 г. е декан на Факултета за базово образование, а от 2017 до 2022 г. е заместник-ректор по учебната дейност. [1][2][3]
От 2005 г. заема академичната длъжност асистент, а от 2010 г. е главен асистент. Към момента е част от преподавателския екип на департамент „Изкуства и дизайн“.
Преподавателска дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 2005 г. преподава в Нов български университет и води курсове по:
- Византийско изкуство
- Западноевропейско средновековно изкуство
- Изкуство на Италианския ренесанс
- Шедьоври на християнското изкуство
- История на изобразителното изкуство
- Българско възрожденско изкуство
- Възрожденска култура
- Иконография
- Културно наследство – проучване, опазване и социализиране[4]
Преподава курсове в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УниБит и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Членства
[редактиране | редактиране на кода]- Член на БНК на ИКОМОС;[5]
- Член на Асоциацията на критиците AICA (2019);
- Член на секция „Критика“ в Съюза на българските художници.[6]
- Член е на Управителния съвет на галерия „УниАрт“.[7]
Владимир Димитров е автор на редица пътеписи и на множество фотоизложби, една от които „Матера: Културна столица на Европа 2019“, представена в галерия „Средец“ на Министерството на културата на Република България. [8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Моля да извършите проверка! За тази статия е постъпила молба да бъде извършена проверка за съответствие с изискванията на Уикипедия. При започване на проверката добавете подписа си в шаблона по следния начин: {{инкубатор-проверка|1=~~~~}}. Ако изискванията са изпълнени, моля, преместете статията в основното именно пространство. Ако не сте администратор, моля, също пуснете за бързо изтриване останалото след преместването пренасочване. |
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство, С., Нов български университет, 2011. (ISBN 978-954-535-680-3)[9][10]
- Цанко Лавренов и земната градина на Богородица. – В: Цанко Лавренов 1896-1978. Колективна монография, Фондация "Цанко Лавренов", Книгоиздателска къща "Труд", 208-271. (ISBN 978-619-91202-0-0; ISBN 978-954-398-584-5)[11][12]
- Религиозната живопис на Христо Берберов. – В: Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство. Колективна монография, С., Нов български университет и Фондация "Цанко Лавренов", 253-314. (ISBN 978-619-233-203-7)[13][14][15]
Съставителства и научни редакции
[редактиране | редактиране на кода]- Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, 2024. 236 стр., 425 артефакта, на български и английски език. Димитров, Вл. (съставител, автор), Р. Гичева-Меймари (научен редактор) 2024. Dimitrov, Vl. (compiler, author), R. Gicheva-Meimari (scholarly editor), 2024. Ruzha Marinska - Life Surrounded by Art. Catalogue. New Bulgarian University, 2024. 236 pp., 425 artefacts. ISBN 978-619-233-319-5.[16]
- Стенописите в храма на Люлинския (Горнобански) манастир "Св. св. Кирил и Методий" ("Св. Крал") в кв. Горна баня, София. – В: Културно наследство - състояние и перспективи. Сборник с доклади от конференция в чест на 90-годишнината на проф. Любен Прашков, Нов български университет, 5 ноември 2021 г., съст. Вл. Димитров, С., 2022, 250-275. ISBN 978-619-233-229-7 (печатно издание); ISBN 978-619-233-230-3 (електронно издание)
- Етнокултури и изкуства. Сборник с изследвания в чест на проф. Любомир Миков, д.н., С., НБУ, 2017.
- Между образа и текста. Сборник със статии в чест на Ружа Маринска, С., НБУ, 2014.
Научни статии след 2010 г.:
- Ритуал за изцеление изпълняван в храма „Св. Димитър” в село Тешево, Гоцеделчевско. – В: От Честния пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на чл.-кор проф. Елка Бакалова. С., 2010, 84-90. (ISBN 978-954-0540-069-8)
- Възрожденските стенописи в манастира "Св. Йоан Рилски" край село Курило, Софийско. - В: Сердика-Средец-София. Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи. Т. 5, С., 2010, 103-107, ил. 344-345. (ISBN 978-954-91061-5-2)
- Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. - Патримониум. мк, №7-8, 2010, 451-464.
- Храмът "Св. Георги" при село Игуменец. – Проблеми на изкуството, ИИИ при БАН, №3, 2010, 42-49. (ISSN: 0032-9371)
- Изкуството от епохата на Българското възраждане - един неусвоен ресурс в туризма. - В: Тенденции в развитието на съвременния туризъм. Сборник с доклади от международна научна конференция, Смолян, 15-17 октомври 2009, б.м., б.д., 116-119. (ISBN 978-954-9358-41-4)
- Стенописите от Захарий поп Христов Радойков в храма "Св. Йоан Предтеча" в село Карабунар, Пазарджишко. - Проблеми на изкуството, №1, 2011, 48-56. ИИИ ПРИ БАН, (ISSN: 0032-9371)
- Храмът "Св. Никола" в село Долен, Гоцеделчевско. – Проблеми на изкуството, №2, 2013, 26-33. ИИИ при БАН, (ISSN: 0032-9371)
- The Murals of Saint Petka Church in Svoge. - Scripta&e-scripta. Vol. 13, 2014, 197-214.(ISSN: 1312-238Х)
- Живописта в храма "Успение Богородично" в село Лъки, Гоцеделчевско. - Изкуство и контекст. Текстове от Шеста младежка научна конференция 2013., С., 2015, 17-24. (ISSN: 1313-7379)
- За промените в живота, текста и ... иконографията. – Разширяването на света. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов, 2015, НБУ, С., 217-227. (ISBN 978-954-535-894-4)
- От национални герои към светци или за живописта в църквата на село Драгодан. – Проблеми на изкуството, №2, 2016, 44-49, ИИИ при БАН. (ISSN: 0032-9371)
- Храм "Св. Пророк Илия", с. Беласица (Елешница), Петричко. – Проблеми на изкуството, №4, 2016, 49-56.ИИИ ПРИ БАН, (ISSN: 0032-9371)
- Живописната украса на храма "Св. Петка" в град Своге. – Етнокултури и изкуства. Сборник с изследвания в чест на 70-годишнината на проф. Любомир Миков, д.н., 2017, НБУ, С. 313-334. (ISBN 978-954-535-978-1)
- Костадин Геров-Антикаров. Изкуствоведски четения 2017. Византийско и поствизантийско изкуство: пресичане на граници. 2018, Институт за изследване на изкуствата - Българска академия на науките, С., 411-426. (ISBN 978-954-8594-70-7; ISSN: 1313-2342)
- Стенописите в храма на село Сатовча. Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIX-XX в.). 2017, Смолян, 33-39. (ISBN 978-619-196-058-3)
- Стенописната украса на храма в село Варвара. Родопа планина - земя на богове, хора и храмове. 2019, София, 245-250. (ISBN 978-954-92299-7-4)
- L art de la Renaissance buigare dans une perspective europeenne. Zora. 13-18.
- Христо Берберов и неговата църковна живопис. – В: Християнство и култура. 2022, София, 5 (172), 104-110. (ISSN: 1311-9761)
- Храмът "Св. арх. Михаил" в с. Студена, Пернишко - история на изграждането. В: Изкуствоведски четения 2022. Изкуство и общество. съст. Е. Мутафов, М. Колева, ИИИ при БАН, С., 2022, 259-274. (ISBN 978-619-7619-23-2; ISSN: 1313-2342)
- Стенописи от Коста Геров-Антикаров в района на Самоков и проблема за опазване на културното наследство. – В: Етнос и култура. Между локуса и универсума. Годишник на асоциация Онгъл, Т. 22, год. ХVI, Род, С., 2023, 51-64. В съавторство с Росица Манова. (ISSN: 1311-493Х)
- Стенописите на Стефанос К. Никитас в храм "Св. Марина", гр. Пловдив. – В: Християнство и култура, Г. ХХІІ, 2023, №9 (186), 96-100. (ISSN: 1311-9761)
- Стенописите в храма "Вси светии" в село Очуша, Софийско. – В: Изкуство и памет. Сборник в чест на 80-годишнината на Иван Маразов. Т.2, Нов български университет, 2023, 737-748. (ISBN 978-619-233-224-2)
- Стенописите в храма "Св. св. Константин и Елена" на село Кръстилци. Образи на художествената идентичност. Художествено наследство, събитийност, личности. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2024, София, 185-195. (ISBN 978-954-07-5905-0)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна литература, свързана с Владимир Димитров в Google Науки
- Профил на Владимир Димитров в Academia.edu
- Научна литература, свързана с Владимир Димитров в Национална библиотечна система COBISS
- "България - кръстопът на култури", БНР 2018
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НБУ
- ↑ Културни новини
- ↑ Нашият следобед, Телевизия БСТВ
- ↑ Профил на Владимир Димитров в НБУ електронен каталог
- ↑ Член на ИКОМОС
- ↑ СБХ, секция “Критика“
- ↑ УС на Галерия УниАрт, НБУ
- ↑ Сайт на Министерство на културата на Република България
- ↑ Елена Генова, Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. Рец. Проблеми на изкуството, 1/2012.
- ↑ Минови
- ↑ Ружа Маринска, БНР, 16.11.18 в 16:35
- ↑ Лаврен Петров, БНР, 30.03.16 в 09:40
- ↑ Ружа Маринска, Голямото завръщане на Христо Берберов. Рец. Култура/ Брой 4 (2987), Април 2022
- ↑ Благовеста Иванова, Книгата „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ издание на Нов български университет и Фондация Цанко Лавренов. Рец. в Проблеми на изкуството, бр. 2, 2022. Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките.
- ↑ Изложбите, които си струват: Отзвуци, Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство.
- ↑ Представяне на албумното издание „Ружа Маринска – живот сред изкуство: Каталог", БТА 2024