Направо към съдържанието

Чернова:Владимир Димитров (изкуствовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.

Владимир Димитров
Владимир Димитров

Владимир Димитров Димитров е историк на изкуството.

Роден е през 1975 г. в София, където живее и работи.

През 1993 г. завършва 21 СОУ „Христо Ботев“ в София. Получава бакалавърска степен по администрация на изкуствата и културата (2002), а през 2005 г. – магистърска степен по изкуствознание в Нов български университет. От 2010 г. е доктор по „Изкуствознание“ от Нов български университет с научен ръководител чл.-кор. проф. Елка Бакалова, д.н.

През 2001 г. специализира в Университета на Флоренция, Италия.

От 1993 г. работи в Нов български университет. В периода 2016 – 2017 г. е декан на Факултета за базово образование, а от 2017 до 2022 г. е заместник-ректор по учебната дейност. [1][2][3]

От 2005 г. заема академичната длъжност асистент, а от 2010 г. е главен асистент. Към момента е част от преподавателския екип на департамент „Изкуства и дизайн“.

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. преподава в Нов български университет и води курсове по:

  • Византийско изкуство
  • Западноевропейско средновековно изкуство
  • Изкуство на Италианския ренесанс
  • Шедьоври на християнското изкуство
  • История на изобразителното изкуство
  • Българско възрожденско изкуство
  • Възрожденска култура
  • Иконография
  • Културно наследство – проучване, опазване и социализиране[4]

Преподава курсове в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УниБит и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Владимир Димитров е автор на редица пътеписи и на множество фотоизложби, една от които „Матера: Културна столица на Европа 2019“, представена в галерия „Средец“ на Министерството на културата на Република България. [8]

  • Религиозната живопис на Христо Берберов. – В: Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство. Колективна монография, С., Нов български университет и Фондация "Цанко Лавренов", 253-314. (ISBN 978-619-233-203-7)[13][14][15]

Съставителства и научни редакции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, 2024. 236 стр., 425 артефакта, на български и английски език. Димитров, Вл. (съставител, автор), Р. Гичева-Меймари (научен редактор) 2024. Dimitrov, Vl. (compiler, author), R. Gicheva-Meimari (scholarly editor), 2024. Ruzha Marinska - Life Surrounded by Art. Catalogue. New Bulgarian University, 2024. 236 pp., 425 artefacts. ISBN 978-619-233-319-5.[16]
  • Стенописите в храма на Люлинския (Горнобански) манастир "Св. св. Кирил и Методий" ("Св. Крал") в кв. Горна баня, София. – В: Културно наследство - състояние и перспективи. Сборник с доклади от конференция в чест на 90-годишнината на проф. Любен Прашков, Нов български университет, 5 ноември 2021 г., съст. Вл. Димитров, С., 2022, 250-275. ISBN 978-619-233-229-7 (печатно издание); ISBN 978-619-233-230-3 (електронно издание)
  • Етнокултури и изкуства. Сборник с изследвания в чест на проф. Любомир Миков, д.н., С., НБУ, 2017.
  • Между образа и текста. Сборник със статии в чест на Ружа Маринска, С., НБУ, 2014.

Научни статии след 2010 г.:

  • Ритуал за изцеление изпълняван в храма „Св. Димитър” в село Тешево, Гоцеделчевско. – В: От Честния пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на чл.-кор проф. Елка Бакалова. С., 2010, 84-90. (ISBN 978-954-0540-069-8)
  • Възрожденските стенописи в манастира "Св. Йоан Рилски" край село Курило, Софийско. - В: Сердика-Средец-София. Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи. Т. 5, С., 2010, 103-107, ил. 344-345. (ISBN 978-954-91061-5-2)
  • Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. - Патримониум. мк, №7-8, 2010, 451-464.
  • Изкуството от епохата на Българското възраждане - един неусвоен ресурс в туризма. - В: Тенденции в развитието на съвременния туризъм. Сборник с доклади от международна научна конференция, Смолян, 15-17 октомври 2009, б.м., б.д., 116-119. (ISBN 978-954-9358-41-4)
  • Стенописите от Захарий поп Христов Радойков в храма "Св. Йоан Предтеча" в село Карабунар, Пазарджишко. - Проблеми на изкуството, №1, 2011, 48-56. ИИИ ПРИ БАН, (ISSN: 0032-9371)
  • Храмът "Св. Никола" в село Долен, Гоцеделчевско. – Проблеми на изкуството, №2, 2013, 26-33. ИИИ при БАН, (ISSN: 0032-9371)
  • The Murals of Saint Petka Church in Svoge. - Scripta&e-scripta. Vol. 13, 2014, 197-214.(ISSN: 1312-238Х)
  • Живописта в храма "Успение Богородично" в село Лъки, Гоцеделчевско. - Изкуство и контекст. Текстове от Шеста младежка научна конференция 2013., С., 2015, 17-24. (ISSN: 1313-7379)
  • За промените в живота, текста и ... иконографията. – Разширяването на света. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов, 2015, НБУ, С., 217-227. (ISBN 978-954-535-894-4)
  • От национални герои към светци или за живописта в църквата на село Драгодан. – Проблеми на изкуството, №2, 2016, 44-49, ИИИ при БАН. (ISSN: 0032-9371)
  • Храм "Св. Пророк Илия", с. Беласица (Елешница), Петричко. – Проблеми на изкуството, №4, 2016, 49-56.ИИИ ПРИ БАН, (ISSN: 0032-9371)
  • Живописната украса на храма "Св. Петка" в град Своге. – Етнокултури и изкуства. Сборник с изследвания в чест на 70-годишнината на проф. Любомир Миков, д.н., 2017, НБУ, С. 313-334. (ISBN 978-954-535-978-1)
  • Костадин Геров-Антикаров. Изкуствоведски четения 2017. Византийско и поствизантийско изкуство: пресичане на граници. 2018, Институт за изследване на изкуствата - Българска академия на науките, С., 411-426. (ISBN 978-954-8594-70-7; ISSN: 1313-2342)
  • Стенописите в храма на село Сатовча. Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIX-XX в.). 2017, Смолян, 33-39. (ISBN 978-619-196-058-3)
  • Стенописната украса на храма в село Варвара. Родопа планина - земя на богове, хора и храмове. 2019, София, 245-250. (ISBN 978-954-92299-7-4)
  • L art de la Renaissance buigare dans une perspective europeenne. Zora. 13-18.
  • Храмът "Св. арх. Михаил" в с. Студена, Пернишко - история на изграждането. В: Изкуствоведски четения 2022. Изкуство и общество. съст. Е. Мутафов, М. Колева, ИИИ при БАН, С., 2022, 259-274. (ISBN 978-619-7619-23-2; ISSN: 1313-2342)
  • Стенописи от Коста Геров-Антикаров в района на Самоков и проблема за опазване на културното наследство. – В: Етнос и култура. Между локуса и универсума. Годишник на асоциация Онгъл, Т. 22, год. ХVI, Род, С., 2023, 51-64. В съавторство с Росица Манова. (ISSN: 1311-493Х)
  • Стенописите на Стефанос К. Никитас в храм "Св. Марина", гр. Пловдив. – В: Християнство и култура, Г. ХХІІ, 2023, №9 (186), 96-100. (ISSN: 1311-9761)
  • Стенописите в храма "Св. св. Константин и Елена" на село Кръстилци. Образи на художествената идентичност. Художествено наследство, събитийност, личности. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2024, София, 185-195. (ISBN 978-954-07-5905-0)
  1. Научна литература, свързана с Владимир Димитров в Google Науки
  2. Профил на Владимир Димитров в Academia.edu
  3. Научна литература, свързана с Владимир Димитров в Национална библиотечна система COBISS
  4. "България - кръстопът на култури", БНР 2018
  1. НБУ
  2. Културни новини
  3. Нашият следобед, Телевизия БСТВ
  4. Профил на Владимир Димитров в НБУ електронен каталог
  5. Член на ИКОМОС
  6. СБХ, секция “Критика“
  7. УС на Галерия УниАрт, НБУ
  8. Сайт на Министерство на културата на Република България
  9. Елена Генова, Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. Рец. Проблеми на изкуството, 1/2012.
  10. Минови
  11. Ружа Маринска, БНР, 16.11.18 в 16:35
  12. Лаврен Петров, БНР, 30.03.16 в 09:40
  13. Ружа Маринска, Голямото завръщане на Христо Берберов. Рец. Култура/ Брой 4 (2987), Април 2022
  14. Благовеста Иванова, Книгата „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ издание на Нов български университет и Фондация Цанко Лавренов. Рец. в Проблеми на изкуството, бр. 2, 2022. Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките.
  15. Изложбите, които си струват: Отзвуци, Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство.
  16. Представяне на албумното издание „Ружа Маринска – живот сред изкуство: Каталог", БТА 2024