Чернова:Мирко Марянович

Мирко Марянович (27 юли 1937 – 21 февруари 2006) е сръбски политик, който е бил министър-председател на Сърбия от 1994 до 2000 г.

Мирко Марянович
Министър-председател на Сърбия
Мандат	18 март 1994 – 21 октомври 2000
Назначен от	Народната скупщина
Президент
1991 – 1997 1997-	Слободан Милошевич Милан Милутинович
Предшественик	Никола Шайнович
Наследник	Миломир Минич
Лична информация
Роден	27 юли 1937 г. 27 юли 1937 г. Книн, Югославия
Починал	21 февруари 2006 г. 21 февруари 2006 г. Белград, Сърбия
Полит. партия	Социалистическа партия на Сърбия

Политическа кариера

Марянович е бил член на управляващата партия на СФР Югославия до нейното разпадане през 1990 г. и малко след това става член на Социалистическа партия на Сърбия. Той бързо се издига в йерархията и след парламентарните избори през 1993 г. е избран от Милошевич за министър-председател. Някои от законите, приети по време на неговия мандат, позволяват репресии срещу професори, студенти, и журналисти които не подкрепят режима на Милошевич.

Марянович продължи да бъде възприеман като просто продължение на Слободан Милошевич, който по това време заемаше поста президент на Югославия. Източници от висшите етажи на Социалистическа партия на Сърбия на Милошевич описаха начина на работа на Марянович в списание „Европлянин“ : „Премиерът Марянович предлага нещо – министрите не гласуват – и след това Марянович просто завършва въпроса, както е договорено. Разбира се, Марянович нито предлага, нито заключава нищо, без първо да се консултира с Милошевич“. Вицепремиерът Воислав Шешел косвено потвърди тази оперативна процедура, когато каза, че правителствените заседания винаги са добре подготвени и никога не продължават повече от 15–20 минути. Този двугодишен период е широко възприеман като най-бруталния, докато Сърбия беше ръководена от Милошевич. Правителството на Марянович (с Шешел като заместник-премиер) прие два от най-драконовските законодателни акта в сръбската политическа история: Закона за университетите, който лиши Белградския университет от автономия, отваряйки пътя на правителството да назначава професори, декани и ректори, както и Закона за информацията, който имаше за цел да ограничи дейността на медиите, финансирани от политически врагове; въпреки това медиите изиграха важна роля в държавния преврат на 5 октомври 2000 г. Подобно на първия си мандат, Марянович отново остана на заден план, оставяйки вниманието на по-агресивни членове на кабинета си като заместник-премиера Шешел и министъра на информацията Александър Вучич.

След Булдозерната революция той подава оставка на 21 октомври 2000 г. и е заменен от преходно правителство, водено от Демократична опозиция на Сърбия (ДОС), Социалистическа партия на Сърбия (СПС) и Сръбско движение за обновление (СПО). Преходното правителство съществува до началото на януари 2001 г., когато след парламентарните избори през 2000 г. е избрано ново правителство.

Биография

Марянович е роден на 27 юли 1937 г. в Книн в голямо работническо семейство със 7 деца, където завършва гимназия. Има четирима братя и 2 сестри, а баща му Душан работи в местна фабрика, докато майка му Мария е домакиня.

През сезон 1955/56 той играе като крило за футболния клуб ХНК Динара, базиран в Книн. По-късно Марянович се мести в Загреб, където учи в музикална академия, която не завършва, защото се мести да живее в Белград. През 1960 г. завършва Стопанския факултет на Белградския университет по-специално катедрата по микроикономика. След дипломирането си Марянович се завръща в Книн, където намира работа като ръководител във фабриката Tvik. Оттам се издига до позицията финансов директор и в крайна сметка се мести в металургичен завод в Зеница. През 1973 г. се премества в московския филиал на Progres. До 1976 г. бързо се издига в йерархията, за да стане един от директорите на Progres. Той управлява стоманодобивното подразделение на компанията в Русия доста успешно, като същевременно развива впечатляваща мрежа от влиятелни приятели и бизнес партньори като Виктор Черномирдин (по-късно министър-председател на Русия ) и Юрий Брежнев, син на Леонид Брежнев. По-късно през 1979 г. е назначен за генерален директор на „Прогрес“, длъжност, която заема до смъртта си. От 1989 г. до 1994 г. е председател на изпълнителния съвет на ФК „Партизан“ Едно от по-забележителните му действия, докато е на поста, е привличането на Предраг Миятович в клуба през декември 1989 г. Миятович, по това време млад обещаващ играч от ФК „Будучност“ от Титоград, е много близо до подписване на договор с Хайдук Сплит, когато Марянович се намесва и го убеждава да дойде в Белград. След напускането на клуба Марянович е обявен за почетен президент на „Партизан“.