Чърновища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Черновища)
Чърновища
Μαυρόκαμπος
— село —
Гърция
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Западна Македония
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Костурско
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина830 m
Население2 души (2021 г.)
ДемонимЧърновчѐни

Чърно̀вища или Чернòвища (произношение в местния говор Чърнòвишча, на гръцки: Μαυρόκαμπος, Маврокамбос, до 1927 година Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици), на 830 m надморска височина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.[3]

В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[4]

В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Църновища има 260 жители българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Церновища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 46 къщи.[8]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дямо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).[10][11] Българският свещеник в селото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък и е убит.[12]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски, и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание семейства от Поздивища и Чърновища. Според Темчев преди да изгори Чърновища брояло 40 къщи и 50 семейства.[13] Убит е селският свещеник, защото отказва да приеме върховенството на Патриаршията. Селянин от Чърновища разказва: „Осъмъ дни слѣдъ Богородица... многобройна войска слѣзе отъ къмъ Вишени, мина прѣзъ селото ни, ограби го и го подпали. Ние бѣхме се изпокрили по горитѣ. До вечерьта изгориха всички кѫщи и плѣвни. Сега селянитѣ живѣятъ въ колибки. А много сѣмейства сѫ настанени въ училището, което остана здраво“.[14]

В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1/2 ч. на югоизток от с. Дреновени на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.[17] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Черновища е обозначено като българско селище.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църновища (Црновишта) има 40 къщи славяни християни.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле.[20] В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.[2]

В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.[2]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.[21]

В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Чърновища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пезница Πεζνίτσα Мирко Рема Μικρὸ Ρέμα[22] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 207[2] 325[2] 328[2] 332[2] 199[2] 181[2] 139[2] 119[2] 76[2] 9 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Цилев
Родени в Чърновища
  • Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  • Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[23]
  • Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет[24]
  • Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
Български общински съвет в Чърновища в 1941 година
  • Христо Шукаров
  • Джамбазов
  • Кузо Шутков
  • Спас Генчев
  • Иван Хаджиев
  • Васил Бекиров
  • Христо Димитров
  • Атанас Флоринов
  • Пандо Генчев
  • Васил Влашев[25]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  10. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  11. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 14.
  12. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 65.
  14. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 66.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  16. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  17. ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  18. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  20. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  22. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  23. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  24. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  25. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чърновища&oldid=12188417“.