Черноглава овесарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черноглава овесарка
28-090504-black-headed-bunting-at-first-layby.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Овесаркови (Emberizidae)
род:Овесарки (Emberiza)
вид:Черноглава овесарка (E. melanocephala)
Научно наименование
Scop., 1769 г.
Разпространение
EmberizaMap.svg
Черноглава овесарка в Общомедия
редактиране

Черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala) е птица от семейство Чинкови. Среща се и в България. Често червеноглавата овесарка (Emberiza bruniceps) е определяна като подвид на черноглавата овесарка поради сходствата помежду им. Червеноглавата овесарка се среща в Азия, а в пограничните райони на ареалите на двата вида често се получават кръстоски между тях.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

По-едра е от тръстиковата овесарка и от домашното врабче. Има дълги опашка и крака. Съществува изразен полов диморфизъм по време на размножителния период. Тогава оперението от долната страна на тялото на мъжкия е ярко жълто, главата е черна (през зимата е кафява), а горната страна и рамената са червеникави. Женската е с по-бледо оперение по долната страна, има сивкава глава и сивокафява горна страна. Младите екземпляри имат подобна окраска. Мъжката и женската черноглава овесарка често се бъркат със съответния пол на червеноглавата овесарка поради сходното им оперение.

  • Дължина на тялото: 160-180 mm
  • Тегло: 28-33 g
  • Размах на крилете: 260-300 mm

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Обитава откритите територии с дървесна и храстова растителност. Среща се и в маслинови горички и овощни градини. Червеноглавата овесарка е прелетна птица, представител на Холарктичната област. Гнезди в Южна Европа (Италия, Гърция, Турция) на запад до Каспийско море и Иран на изток. В Западна Европа се среща рядко. Зимува в Северна Индия, в западните и централните части на Южна Азия и в Североизточна Африка. Отлита за зимовищата си в края на август.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Малките се хранят с насекоми, а по-късно и със семена и друга растителна храна.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Emberiza melanocephala

Брачните двойки пристигат в гнездовите си територии в края на април до началото на май. Гнездото е разположено малко по-високо от гъсталаците и шубраците. Постлано с трева и косми, то е изградено е от клонки и сламки. Инкубационният период започва в средата на май и продължава до края на юни, като женската отглежда само едно люпило на година, за които се грижи главно тя. Тя снася 4-5 сивкави до кафяви яйца с дължина 24 mm.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Emberiza melanocephala (Scop., 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)