Чернокрак пор
| Чернокрак пор | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Audubon & Bachman, 1851) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чернокрак пор в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Чернокракият пор (Mustela nigripes), също северноамерикански чернокрак пор,[1] е малък северноамерикански хищник. Към 1937 г. той е напълно изтребен на територията на Канада, а от 1967 г. влиза в Червената книга на Северна Америка като изчезващ вид.
Описание и начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Чернокракият пор е приблизително 45 cm дълъг, има 15 cm опашка и тежи около 1 kg.
Този бозайник се храни основно с още по-малките млекопитаещи, известни като „прерийни кучета“, които нанасят големи щети върху реколтата и поради това правителството и фермерите на САЩ от десетилетия се борят за изтребването им. Успехите им обаче индиректно почти унищожават чернокраките порове.
През 1981 г. една популация е открита в Уайоминг. Тя бързо залинява и през 1986 г. от нея остават само 18 индивида. Всички те са заловени и се размножават в плен, за да се създаде по-многобройна популация, преди животните да бъдат повторно пуснати на свобода през 1991 г. Въпреки всичко, през 1995 г. популацията отново много намалява.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 29 април 2025.
|