Чертеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Чертеж.

Чертеж на детайл

Чертежът е документ, съдържащ графичното изображение на дадено изделие и други данни, необходими както за производството (физическото възпроизвеждане) на изделието, за неговия контрол и идентификация, така и за операции със самия документ.[1] Чертежите намират широко приложение в архитектурата и машиностроенето.

Техническите чертежи предават следната критична информация:

  • Информационната табличка (основният надпис) има най-голяма концентрация на информация върху листа от техническия чертеж и обикновено се намира в долния десен ъгъл на листа. Това е вратата към разбирането на идентификацията на чертежа, мащаба и теглото на частта и включва цялата информация, която позволява на чертежа да бъде интерпретиран и архивиран. Например, последните три цифри могат да бъдат номера, присвоен на частта (001, 002, 003 и т.н.).
  • Геометрия – формата на обект; представени като видове. Основата за много инженерни чертежи е ортографското представяне (проекция).
  • Размери – размерът на обекта се взема предвид в приетите единици.
  • Допуските са допустимите отклонения от номиналния размер за всеки размер.
  • Материал – представлява формата на детайла и класа според стандарта, от който е изработен артикула.
  • Повърхностно покритие – определя качеството на грапавостта на повърхността на продукта.
  • Защитни покрития и процеси, необходими за направата на крайния продукт.

Мащаб[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие със стандартите проектният обект в чертежа може да бъде изпълнен в пълен размер, намален или увеличен. Съотношението на линейните размери на обекта в чертежа към действителния им размер се нарича мащаб. В България това е БДС EN ISO 5455:2000 Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979). Съгласно този стандарт при проектирането трябва да се използват следните скали:

Мащаб за намаляване 1: 2; 1: 2,5; 1:4; 15; 1:10; 1:15; 1:20; 1:25; 1:40; 1:50; 1:75; 1: 100; 1:200; 1:400; 1:500; 1:800; 1:1000

Естествена стойност 1:1

Мащаб за увеличение 2:1; 2,5:1; 4:1; 5:1; 10:1; 20:1; 40:1; 50:1; 100:1.

При проектирането на генерални планове за големи обекти е позволено да се използва мащаб 1:2000; 1:5000; 1:10000; 1:20 000; 1:25 000; 1:50 000.

Класификация на чертежите[редактиране | редактиране на кода]

По индустрия: технически чертежи, строителни чертежи.

От своя страна техническите и строителните чертежи могат да бъдат разделени според предназначението.

Технически: монтажен чертеж, чертеж с размери, монтажен чертеж, чертеж на опаковката и др.

Строителство: архитектурни решения, генерален план, хладилна техника, интериор и др.

По метода на проектиране: първо изграждане на 3D, след това чертежи и обратно.

По медии: цифрови, хартиени

Видове линии[редактиране | редактиране на кода]

В чертежите обикновено се използват девет вида линии, чиято цел е максимална изразителност:

Означение Линия Наименование Приложения
A Дебела непрекъсната линия
  • Видими контури
  • Видими ръбове
B Тънка непрекъсната линия
  • Размерни линии
  • Спомагателни размерни линии
  • Показни линии
  • Щриховки
  • Къси оси
C Тънка непрекъсната вълнообразна линия
  • Граници на изображения (изгледи, разрези, сечения, изнесени елементи) частични или непълни, ако тези граници са оси
D Тънка непрекъсната линия с чупка Същите като C, но се използва при компютърния CAD софтуер.
E Дебела прекъсната линия
  • Невидими контури
  • Невидими ръбове
F Тънка прекъсната линия Същите като Е
G Тънка прекъсвана с точки линия
  • Проекции на оси на симетрия
  • Проекции на равнини на симетрия
  • Траектории
H Тънка прекъсвана с точки линия, комбинирана в краищата и при смяна на посоката с къси дебели отсечки
  • Проекции на секущи равнини
J Дебела прекъсвана с точка линия
  • Означаване на линии и повърхнини със специфични изисквания
K Тънка прекъсвана с две точки линия
  • Контури на подвижни обекти в крайни и междинни положения

Чертожен лист[редактиране | редактиране на кода]

Листови размери тип А, по ISO 216

Чертежите се изработват върху листове със стандартни размери, наречени хартиени формати. Основните формати, използвани в чертежите, са A0, A1, A2, A3 и A4.[2]

Формат Размери (mm)
А0 1189x841
A1 594x841
A2 594x420
A3 297x420
A4 297x210

Всеки чертеж се състои от две части – гранична ивица и чертожно поле. Граничната ивица е празна рамка, обхващаща чертожното поле, върху която да станат всички евентуални намачквания и повреди по ръбовете и краищата на листа, без да развалят самия чертеж. При форматите A0 и A1 граничната ивица трябва да бъде не по-малко от 20 mm, а при A2, A3 и A4 – не по-малко от 10 mm. В миналото лявата част на рамката се е била с 10 mm по-голяма, за да остане място за перфорация на листа, но в днешно време това не се използва, тъй като чертежите се поставят в найлонови пликове (джобове).

Чертежът може да бъде разположен по два начина – тип X и тип Y. При разположение тип X дългата страна на листа е хоризонтална, а при тип Y – дългата е вертикална. И в двата случая информационната табличка се поставя в долния десен ъгъл. Ако се наложи лист тип X да бъде използван за чертеж, който ще бъде по-добре разположен върху тип Y и табличката няма как да бъде преместена (например ако чертожният лист е шаблонно напечатан), той може да бъде завъртян така, че табличката да отиде в горния десен ъгъл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ
  2. International paper sizes // Посетен на 21.10.2022. (на английски)