Чеслав Ниемен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чеслав Ниемен
Czesław Niemen
полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и певец
Портрет на Чеслав Ниемен(художник: Тадеуш Филипек)
Портрет на Чеслав Ниемен
(художник: Тадеуш Филипек)

Роден
Чеслав Юлиуш Виджицки
Старе Вашилишки, Полша (днес Беларус)
Починал
17 януари 2004 г. (64 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия композитор, музикант, поет, художник
Музикална кариера
Стил бигбит, електронна музика, психеделичен рок, прогресив рок, експериментален рок, поп, рок, блус рок,
Инструменти клавирни инструменти, китара, ударни музикални инструменти, флейта
Активни години 1962 – 2001
Музикален издател Муза

Уебсайт http://www.polishmusic.ca/skok/cds/polskie/grupy/n/niemen/niemen2.html
Страница в IMDb
Чеслав Ниемен в Общомедия

Чеслав Ниемен (Немен[1]) (на полски: Czesław Niemen), с рождено име Чѐслав Ю̀лиуш Виджѝцки (на полски: Czesław Juliusz Wydrzycki) е полски композитор, мултиинструменталист, текстописец и изпълнител на поп и рок музика. Един от най-разпознаваемите и влиятелни творци в полската популярна музика.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от полско семейство с патриотични традиции. Като дете пее в църковния хор и учи и Педагогическата музикална гимназия в Гродно. През 1958 г. семейството му се преселва в Полша и Чеслав започва да учи в Средното музикално училище в Гданск. По същото време Чеслав свири латиноамериканска музика в студентския клуб „Жак“ – с това амплоа взема участие във Фестивала за млади таланти през 1962 г. и става лауреат на конкурса. Там е забелязан от Франчишек Валицки, който е създател на популярната група „Червено-черни“ и е в процес на създаване на новата група „Синьо-черни“.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. Чеслав е музикант в новата група и с нея участва във Фестивала на полската песен в Ополе. Групата изпълнява неговата песен „Знам, че няма да се върнеш“, която не печели награда, но веднага става хит в Полша. През декември групата прави турне във Франция и има изпълнение в зала „Олимпия“ в Париж, където за първи път Чеслав Виджицки е представен със псевдонима си Немен.

В началото на 1963 г. Наемен композира нов хит („Дали още ме помниш“)[3], който се харесва на Марлене Дитрих – гостуваща във Варшава, и тя го записва на немски.[4]

И през следващите две години песните на Немен остават незабелязани от журито на фестивалите в Ополе, но композиторът успява да направи концерти във Франция, да издаде там своя плоча, а песента му „Сън за Варшава“ да стане радиохит.

През 1967 г. Чеслав Немен създава свой състав („Акварел“) и се представя в Ополе с най-големия си хит „Странен е този свят“. Песента е изпълнена с непозната дотогава експресивност и затова е възприета от публиката повече от възторжено, което е началото на голямата популярност на този изпълнител и композитор в родината му. С тази песен той участва и на Международния фестивал в Сопот.[5] Ниемен я издава в първата си плоча, която за кратък период се разпродава в 700 хил екз. и става първата „златна плоча“, издадена в Полша. Въпреки това, комитетът за радио не допуска „Странен е този свят“ да бъде излъчвана по радиостанциите заради „несоциалистическия“ текст на песента. През 1971 година Ниемен печели голямата награда в конкурса за изпълнители на фестивала в Сопот, Полша. През същата година от България участва Паша Христова и по регламент трябва да изпее и една полска песен. Тя избира именно „Странен е този свят“, която в българския си вариант се нарича „Този дивен свят“, а текстът на български написва Богомил Гудев. С това изпълнение Паша Христова печели първа награда на фестивала. В България Паша включва песента в малка грамофонна плоча. Тя влиза и в единствената ѝ дългосвиреща плоча, която е издадена след смъртта ѝ.[6][7]

През този период Немен започва да се интересува от електронна музика; той става първият полски композитор и изпълнител, който си купува електрически орган и започва да твори такава музика. 1968 г. е апогеят на неговия интерес към амириканския соул и Немен прави нови аранжименти на свои песни, повлиян от тази музика. Междуверемнно печели конкурси в Кан, Монтроа и Братислава, и издава сингъл в Италия.

Паметник на Ниемен в алеята на славата в град Келце

След завръщането си от Италия групата му „Акварел“ се разпада, Немен прави нова – „Енигматик“, но и тя не просъществува дълго. През 1971 г. Немен е обвинен за неприлично поведение на сцената от един учител, което е подхванато от медиите, и става причина за забрана на публичните му изпълнения и на излъчване на записите му в радиото и телевизията. Немен печели делото в съда и създава състав за електронна музика SBB, а през 1973 г. издава албум със свои аранжименти на украински и беларуски народни песни.

През 1974 г. Немен работи с различни музиканти, издава последната си в чужбина плоча, отчитайки, че записите зад граница не му носят материална, а само артистична, отплата. В края на годината Немен отхвърля предложението да се включи към английската група със световна известност по него време Blood, Sweat and Tears, оправдавайки се с разминаване в стила. По него време той е завладян от своята голяма обич – Малгожата, от която има две дъщери.

Композираната от Немен музика през втората половина на 70-те години е твърде трудна за разбиране и неговите изяви стават по-значителни в областта на театралната и филмовата музика. През 1978 г. издава нов албум с музика, близка до авангардния джаз. През 1979 г. композиторът е в журито на фестивала в Ополе и през същата година получава Гран При на фестивала в Сопот (Полша) за песента си „Преди да дойде пролетта“.

1980-те години се приемат за период на артистична почивка на известния композитор. Издадената през 1989 г. плоча е записана само от Немен, без участие на други музиканти, има спокоен характер и илюстрира дистанцираността на композитора от ежедневния живот. В началото на 1990-те Немен съживява своите публични изяви, подпомагайки с участието си обществени мероприятия.

През 2001 г. се появява неговата последна плоча, която феновете му очаква 12 години. Началото на новото хилядолетие Немен прекарва в изолация, занимавайки се с рисуване.

Умира от рак на 16 януари 2004 г. във Варшавския институт по онкология.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]