Чесновникови
Чесновникови | ||||||||||||||||||||
Чесновница (P. fuscus) | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Bonaparte, 1850 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||
Чесновникови в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Чесновниковите[1] (Pelobatidae) са семейство безопашати земноводни (Anura) със само един жив род Чесновници (Pelobates), съдържащ шест вида.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Представителите на това семейство са разпространени в Европа, Средиземно море, Северозападна Африка и Западна Азия.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Това са малки до големи на размер жаби с дължина до 10 см. Тъй като са предимно ровещи се, т.е. ровят се в песъчливи почви, имат втвърдени изпъкналости на краката си, за да подпомогнат копаенето.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Те излизат от земята по време на дъжд и се размножават във водоеми, които обикновено са временни (докато водата се изпари). Поради тази причина животът на поповите лъжички е необичайно кратък, с бързо развитие до формата на възрастен индивид само за две седмици. За по-нататъшно ускоряване на растежа си, някои от поповите лъжички са канибалисти и ядат своите „братя“, за да увеличат снабдяването си с протеини.[2]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Седемте вида американски крастави жаби от родовете Scaphiopus и Spea по-рано също са били включени в семейство Pelobatidae, но сега обикновено се разглеждат като отделно семейство Scaphiopodidae.
- Семейство Чесновникови
- Род †Elkobatrachus
- Род †Liaobatrachus
- Род †Eopelobates
- Род Pelobates – Чесновници
- Pelobates balcanicus – Балканска чесновница
- Pelobates cultripes – Западна чесновница
- Pelobates fuscus – Чесновница
- Pelobates syriacus – Сирийска чесновница[3]
- Pelobates varaldii
- Pelobates vespertinus
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биогеография на България // ekologiq.dokumentite.com. Посетен на 27 декември 2020.[неработеща препратка]
- ↑ Zweifel, Richard G. Encyclopedia of Reptiles and Amphibians. San Diego, Academic Press, 1998. ISBN 0-12-178560-2. с. 88.
- ↑ Tron, François. The Eastern spadefoot Toad (Pelobates syriacus): A new amphibian species for Lebanon // {{{journal}}}. 2005. Архивиран от оригинала на 4 August 2014.
|