Четвъртата свещена война е въоръжен конфликт в Древна Гърция. Започва по незначителен повод инициирана от атинския представител в Делфийската амфиктиония - Есхин. На събрание в храма на Аполон в Делфи през 339 г. пр.н.е. Есхин обвинява локридците от Амфиса, че незаконно обработват земи посветени на Аполон. Делфийската амфиктиония обявява свещена война на локридците, а воденето на военните действия е възложено на хегемона Филип II Македонски. Македонският цар само това чака и моментално нахлува през Фокида срещу Амфиса, превземайки я. Скоро става ясно, че македонската цел е много по-голяма и тя е окончателно подчиняване на Елада, а егидата над Делфи е само повод.[източник? (Поискан преди 160 дни)]
На 2 август 338 г. пр.н.е. в битка при Херонея Елада търпи съкрушително военно поражение от Македония сложило край на древногръцката автономия. В резултат от битката Тива е превзета и принудена да търпи македонски гарнизон. Древна Атина е принудена да влезе в съюзни отношения с Древна Македония, запазвайки си владенията в Тракийски Херсонес с островите Лемнос, Имброс, Скирос, Самос и няколко по-малки островчета.
След битката Филип II Македонски събира всички древногръцки полиси на първи панелински синедрион в Коринт. Само Древна Спарта не изпраща свой представител за участие в синедриона. Синедрионът организира Панелинска федерация под хегемонията на македонския владетел. Обявен е всеобщ мир, забраняващ войните между древногръцките полиси. Обсъдени са общи мерки за борба с пиратството.[източник? (Поискан преди 160 дни)]
На втория панелински синедрион през 337 г. пр.н.е. пак в Коринт е взето решение за панелински поход срещу Персия, начело с Филип II Македонски. Убийството на македонския цар през 336 г. пр.н.е. не проваля начинанието защото начело на всеобщия поход срещу Персия застава неговия син - Александър Велики, започвайки т.нар. войни на Александър Велики. [1]
Времето на тези събития пресъздава древногръцката традиция на похода по т.нар. разделен път водещ от мястото на битката - Херонея - до делфийския оракул, предсказващ бъдещето на елинизма. Разделният път водел тиадите, т.е. поклонничките на бог Дионис от Атика и Беотия към светилището на Делфи за да празнуват подобаващо македонската хегемония довела до завоеванията на Александър Велики, благодарение на които древногръцката култура се наложила в Древния Изток.[2]
