Четвърти артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за четвърти артилерийски полк, създаден през 1886. За четвърти артилерийски полк, създаден през 2008 вижте четвърти артилерийски полк (2008).

Четвърти артилерийски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
4th Artillery Regiment in WWI (Bulgaria).jpg
4 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918)
Информация
Шеф Цар Фердинанд I
Активна 1886 – 1960
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон/щаб София
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Владимир Вазов
Бойни
командири
Ген. Владимир Вазов (БВ)
Ген. Първан Първанов (ПСВ)
Подп. Александър Димитров (ВСВ)

Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №186 в София на базата на разформирания 1-ви артилерийски полк се формира Четвърти артилерийски полк.[1]

На 1 януари 1888 година шефството на полка поема княз Фердинанд, като от тази дата полкът се именува на Негово Височество, а след обявяване на независимостта на България през 1908 година – на Негово Величество полк. Офицерите и войниците от полка носят на пагоните си вензела „Ф“.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4 артилерийски скорострелен полк, формира 4 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов.[3]

Четвърти нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти нескорострелен артилерийски полк е формиран в София на 17 септември 1912 година съгласно телеграма №1791 в състав от щаб, нестроеви взвод, две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и се командва от подполковник Стоян Пушкаров.[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 10 август 1913 година.[4]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4 артилерийски полк е част от 1-ва артилерийска бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.[5][6]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 32
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1746
Коне: 1317
Волове: 8
Обикновени коли: 90
Товарни коли: 219
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 60
Оръдия: 32

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година съгласно заповед №92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1944 година полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Търговище, Староселец и Любимец, а след 9 септември 1944 година влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната под командването на подполковник Александър Димитров.[1]

На 12 октомври 1944 година заема позиции в района на Стамболската махала и поддържа пехотата при атаката на Дубочица и Стражин. Съдейства на обкръжения 1-ви пехотен софийски полк при Страцин, както и на парашутната дружина, които пробиват отбраната на Чевличката махала. По-късно при форсирането на река Пчиня подкрепя атаката при Никуляне, като последната бойна позиция на полка е край Горно Койнаре. След освобождаването на Куманово (11 ноември 1944) две батареи от полка са придадени на Гвардейския конен дивизион, който преследва германските войски към Скопие и Кочани. През тази фаза полкът дава 13 убити.[7]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти артилерийски полк (1886 – 1 януари 1888)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Княз Фердинанд I (1 януари 1888 – 22 септември 1908)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I (22 септември 1908 – 1912)
  • Четвърти скорострелен на Н.В. Цар Фердинанд I артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1913 – 1920)
  • Четвърто артилерийско отделение (1920 – 1928)
  • Четвърти артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1939)
  • Четвърти дивизионен артилерийски полк (1939 – 1950)
  • Четиринадесети гвардейски дивизионен оръдеен полк (1950 – 1954)
  • Четиринадесети оръдеен артилерийски полк (1954 – 1956)
  • Четиринадесети артилерийски полк (1956 – 1960)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Капитан Петър Тантилов от ноември 1886
Майор Никола Рясков август 1887 – 1893
Подполковник Илия Козарев от 1890 (временен)
Подполковник Пантелей Ценов 1 януари 1894 – 1904
Полковник Ангел Карахордиев към 1904
Подполковник Стефан Богданов от 1907
Подполковник Димитър Перниклийски от 1909
Полковник Стоян Загорски от 1911
Полковник Владимир Вазов от септември 1912 – 1 декември 1914
Подполковник Димитър Кацаров 1 декември 1914 – 1915
Подполковник Първан Първанов от септември 1915
Полковник Ангел Ангелов
Полковник Никола Каблешков 18 януари 1919 – 20 декември 1919
Полковник Христо Луков 1919 – 1923
Подполковник Владимир Заимов от 1923
Майор Константин Стоянов до 1930
Полковник Владимир Заимов декември 1929 – май 1932
Полковник Никола Боев 1935 – 1936
Полковник Никола Боев 1939 – 1941
Полковник Иван Калайджиев
Подполковник Александър Димитров от 14 септември 1944
Подполковник Иван Цонев 1945 – 1945
Подполковник Иван Цонев 1946 – 1947

Други командири: полк. Ангел Александров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186 – 187
  2. Атанасов, Д., стр. 173
  3. а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 149а, а.е. 39)
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
  6. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  7. Ташев, Т., стр. 372

Източници[редактиране | редактиране на кода]