Четирипръст таралеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Четирипръст таралеж
Atelerix albiventris.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Erinaceomorpha Таралежоподобни
семейство: Erinaceidae Таралежови
род: Atelerix Африкански таралежи
вид: A. albiventris Четирипръст таралеж
Научно наименование
Уикивидове Atelerix albiventris
Разпространение[1]
Atelerix albiventris range map.png
Четирипръст таралеж в Общомедия

Четирипръстите таралежи (Atelerix albiventris) се вид бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae), разпространени в саваните на Африка.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Четирипръстият таралеж има овално тяло с дължина 15-25 cm и маса 250-600 g, като женските обикновено са по-едри от мъжките. Краката са къси, опашката обикновено е дълга около 2,5 cm, носът е удължен, а очите са малки. Ушите и мустаците са относително големи, което помага за изострените сетива на животното.[2] За разлика от сродните видове, четирипръстият таралеж най-често има само по четири пръста на краката — палецът липсва. При отделни екземпляри на мястото на палеца може да има малка костна издутина или дори добре развит пръст, особено на задните крака.[3]

Оцветяването варира значително, но обикновено дивите екземпляри имат кафява или сива козина с бели връхчета по гръба. Долната част на тялото е сива на петна с кафяво около муцуната и бели лице, крака и корем. Горната страна на тялото е покрита с бодли с дължина 5 до 17 mm, най-дълги по горната страна на главата. Бодлите могат да имат различен цвят, но върхът и основата им винаги са бели.[2]

Пенисът при мъжките е видим и разположен в средата на корема, а тестисите са изтеглени в торбички близо до ануса.[4] Женските имат от два до пет чифта зърна.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Четирипръстият таралеж се среща в широка ивица, обхващаща саваните на Африка от Сенегал на запад до Сомалия на изток, както и в Източна Африка до Мозамбик на юг. Предпочита тревисти местообитания или редки открити гори, като, макар и типичен за равнините, може да бъде открит до надморска височина от 2000 m. Избягва гористите или блатисти местности, тъй като използва тревите и скалите за укритие.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Четирипръстите таралежи живеят поединично и са активни главно през нощта. Обикновено се придвижват по земята, макар че при нужда може да се катери и да плува. Те са много енергични, като понякога за една нощ обхождат километри в търсене на храна – насекоми, червеи, охлюви, паяци и дори дребни гръбначни. Имат силна устойчивост към токсини и е установено, че ядат и скорпиони и дори отровни змии.[2] През лятото прекарват до 6 седмици в естивация, което се дължи не на високата температура, а на недостига на храна.[2]

Обичайните звуци, издавани от четирипръстия таралеж, са сумтене, съскане и тихо цвърчене, но когато е нападнат може да пищи силно, а мъжките издават звуци, подобни на птичи, за да привличат женските по време на размножаване.[5]

При среща с неприятел, обичайната защитна реакция на четирипръстия таралеж е да напрегне мускулите на гърба си, така че бодлите да се изправят, след което да се свие на топка, защитавайки крайниците и главата си. Ако нападението продължи, може да започне да прави резки движения, опитвайки се да набоде нападателя с бодлите, и да смъркащи звуци.[2] За разлика от бодливите свинчета, при таралежите бодлите не се откъсват, след забиването в противника.

Когато четирипръстите таралежи са изложени на непозната или особено силна миризма, те понякога започват да отделят пенеста слюнка, с която намазват бодлите си. Не е напълно изяснена причината за това, но се предполага, че това е защитна мярка, тъй като те реагират по същия начин на някои отровни жаби.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hutterer, R.. Atelerix albiventris. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 август 2009. (на английски)
  2. а б в г д е Santana, E.M. et al.. Atelerix albiventris (Erinaceomorpha: Erinaceidae). // Mammalian Species 42 (1). 2010. DOI:10.1644/857.1. p. 99–110. (на английски)
  3. Allen, J.A.. The American Museum Congo Expedition collection of Insectivora. // Bulletin of the American Museum of Natural History 47 (1). 1922. p. 1–38. (на английски)
  4. Bedford, J.M. et al.. Reproductive characteristics of the African pygmy hedgehog, Atelerix albiventris. // Journal of Reproduction and Fertility 120 (1). 2000. DOI:10.1530/jrf.0.1200143. p. 143–150. (на английски)
  5. Gregory, M.. Observations on vocalization in the central African hedgehog, Erinaceus albiventris, including a courtship call. // Mammalia 39 (1). 1975. DOI:10.1515/mamm.1975.39.1.1. p. 1–8. (на английски)
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.