Четирска река
| Четирска река Ανω Ρέμα | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | дем Нестрам, община Девол, дем Костур |
| Дължина | 43,7 km |
| Начало | |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | Рулска река |
| Координати | |
Четирската река[1][2] или Горе река (на гръцки: Ανω Ρέμα, в превод Горна река, или Κόρε ρέκα, или Βροχοπόταμος, на албански: Lum i Shagut, в превод Шакска река) е река в Костурско, Гърция и Албания, десен приток на Рулската река (на гръцки Ладопотамос, смятана от българите за начало на Бистрица). Реката е северна граница на планината Алевица от навлизането си на албанска територия до вливането си в Рулската река.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Изворната зона на Четирската река е в планината Гълъмбица (Алевица) под връх Малка Алевица на 1460 m надморска височина, южно от село Ревани (Дипотамия).
Реката напуска хълмистата котловина при село Ревани на север и навлиза в горист дълбок пролом на територията на Албания. При село Брачани завива на изток и правейки голям меандър около хребета Кръстава - най-северното разклонение на Алевица, тръгва обратно на югоизток и отново навлиза в Гърция. Четирската река напуска пролома при село Долно Папратско и навлиза в Четирското поле при село Ошени (Инои).
Влива се в Рулската река при село Четирок и има обща дължина 43,7 km.[3][4][5][6][7][8]
Георги Христов пише за Четирската река:
| „ | Притокът й [на Бистрица] р. Четирска водиначалото си от ъгъла между разклоненията на Гълъмбица планина, върви на с[евер] по дълбок неподлежащ на описание пролом, извива над с. Невеселени полукръгло и като приема водите на големия извор под с. Лабаница зима ю[го]и[източна] посока при с. Г[орно] Папратско, образува втория си по-малък завой, навлиза в красивото Ошанско дефиле и запазвайки източното си направление среща се с р. Бистрица, на чийто грижи предава водите си. Четирската р[ека], която тече по очарователни проломи, долове и долини влиза в Хрупищко изцяло само със земите около коритото й и десните й притоци.[9] | “ |
Имена[редактиране | редактиране на кода]
В горното си течение Четирската река носи името Потами (Ποταμοί) – в превод Реката. В участъка около хребета Кръстава носи името Шак или Шаг по едноименното село Шак, сега Комнинадес и Новоселска река по името на бившето село Новоселяни (Корфула). След излизането си от пролома при село Долно Папратско реката носи името Горе река. Същото е променено с официален указ на 5 май 1969 година от Κόρε ρέκα на Ανω Ρέμα (Горна река).[10]
Притоци[редактиране | редактиране на кода]
→ ляв приток, ← десен приток
- → Косинецка река
- → Сюпотока
- → Лесница
- ← Ситка (Схинорема)
- → Бела падина
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 17, 21.
- ↑ Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987 // Архивиран от оригинала на 2022-04-03. Посетен на 2021-03-15.
- ↑ Топографска карта серия „Генеральный штаб ВС СССР“, мащаб 1:50 000, лист К-34-126-Б, Корча, 1988.
- ↑ Топографска карта серия „Генеральный штаб ВС СССР“, мащаб 1:50 000, лист К-34-127-А, Капещица, 1988.
- ↑ Топографска карта серия „Генеральный штаб ВС СССР“, мащаб 1:50 000, лист К-34-126-Г, Дипотамя, 1988.
- ↑ Топографска карта серия „Генеральный штаб ВС СССР“, мащаб 1:50 000, лист К-34-127-В, Несторио, 1988.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
| |||||||
