Чехия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Česká republika
Чешка република
Знаме на Чехия
Герб на Чехия
(знаме) (герб)
Девиз: -Pravda vítězí!
Истината побеждава!
Местоположение на Чехия (тъмнозелено) в Европейския съюз (светлозелено) и Европа (светлозелено и тъмносиво)
Местоположение на Чехия (тъмнозелено) в Европейския съюз (светлозелено) и Европа (светлозелено и тъмносиво)
География и население
Площ 78 866 km²
(на 114-то място)
Столица Прага
Най-голям град Прага
Официален език чешки
Население (пребр., 2007) 10 306 709
(на 79-то място)
Гъстота на нас. 130 д./km²
Управление
Президент Милош Земан
Министър-председател Бохуслав Соботка
История
Независимост
1 януари 1993
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 187,498 млрд
(на 41-то място)
БВП на човек (ППС) $ около 18 000
Валута Чешка крона (CZK)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн cz
Телефонен код 420

Чешката република (на чешки Česká republika, ČR), съкратено Чехия (на чешки Česko, друго наименование е Република Чехия), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия (на чешки Čechy), Моравия (на чешки Morava) и Чешка Силезия (на чешки České Slezsko). Площта ѝ е 78 865 км², от които 77 288 км² суша и 1 577 км² водна площ.

История[редактиране | edit source]

През 56 век на територията на Чехия преобладават славянските племена. В началото на 10 век се образува Чешката държава, която от втората половина на 12 век става кралство в състава на Свещената Римска империя. Важни елементи от историята на Чехия са национално-освободителното и антикатолическото движения — Хусистското движение през първата половина на 15 век. През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област. В края на 18 век се заражда чешкото национално движение („будители“), което през 30-те и 40-те години на 19 век придобива политически характер. През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария. С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия и създава Протекторат Бохемия и Моравия. На 9 май 1945 г. Съветската армия окупира Прага. Чехия и Словакия се обединяват в Чехословакия. След промените от 1989 г., през 1993 г. Чехословакия се разпада и оттогава Чехия е самостоятелна държава.

През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.

География[редактиране | edit source]

Карта на Чешката република

Площта на Чешката Република е 78 864 км2. Голяма част от територията е заета от планински и хълмисти възвишения.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Чехия е умереноконтинентален, с горещи лета и облачни, студени зими, през които вали сняг. В по-високите части на планините в Чехия климатът е планински. По-голямата част от валежите падат през летните месеци. Най-дъждовният месец е юли, а най-сухият - февруари. Най-високата температура, измерена в Чехия, е +40,2°C, а най-ниската е -42,2°C.

Средни температури за Прага
температура я ф м а м ю ю а с о н д
минимална -3° C -2° C 1° C 4° C 9° C 12° C 13° C 13° C 10° C 6° C 1° C -1° C
максимална 2° C 4° C 8° C 14° C 20° C 22° C 24° C 24° C 19° C 14° C 6° C 3° C

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Чешката република е парламентарна република. Парламентът е двукамерен: Състои се от Палата на депутатите (200 души) и Сенат (81 души). Депутатите се избират за 4 години, а сенаторите за 6, при което на всеки 2 години 1/3 от тях се преизбират. Право на избор имат гражданите на Чешката република, които са навършили 18 години, а да бъдат избирани имат право чехите над 21 (за парламента) и над 40 години (за сената). В градовете и селата освен това се провеждат избори за местно самоуправление (кмет). Държавен глава на Чехия е президентът, избиран за срок от 5 години. Преди е избиран от парламента, а от 2013 г. - в преки избори. Президентът утвърждава състава на правителството, предложено от Палатата на депутатите.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Чешка ракетна установка RM-70

В миналото Чехословакия е притежавала една от най-модерните армии в състава на Варшавския договор. Днес Чешката република е членка на НАТО с обща численост на въоръжените сили 38 805 души (вкл. цивилните лица). Двата клона са военновъздушни сили и сухопътни войски. Чехия няма военно-морски флот, тъй като страната няма излаз на море. Бюджетът на чешката армия е близо $ 3 милиарда, което е около 1,4% от БВП. Страната има контингенти в Афганистан (580 души), Косово (500) и Ирак (96). Чехия разполага с 30 танка (150 в резерв), 564 бронирани машини, 317 единици артилерия, 14 изтребителя, 28 леки щурмовика и 29 бойни вертолета. Към тях се добавя и различно транспортно оборудване.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно Чехия се състои от 13 края и един столичен окръг.

  1. Пражки столичен окръг
  2. Среднобохемски край
  3. Южнобохемски край
  4. Пилзенски край
  5. Карловарски край
  6. Устецки край
  7. Либерецки край
  8. Краловохрадецки край
  9. Пардубицки край
  10. Оломоуцки край
  11. Моравско-силезки край
  12. Южноморавски край
  13. Злински край
  14. Височински край

Население[редактиране | edit source]

Българското посолство в Прага

Естественият прираст на населението е -0,08% (2003). Приблизителната продължителност на живота малко превишава 75 години (данни от 2003). В градовете живее приблизително 71% от населението. По-голямата част от населението на Чехия са чехи (90,4%) и моравци (3,7%). Останалите етнически групи са поляци, германци, роми и други. След разпада на Чехословакия през 1993 г. в Чехия остават да живеят приблизително 2% словаци. По-голямата част от населението (59%) са атеисти. Най-посещавана е римокатолическата църква (27%).

Българи в Чехия[редактиране | edit source]

По официални данни в Чехия живеят 4 383 българи (2008)

Икономика[редактиране | edit source]

Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]