Чехларе
- Вижте пояснителната страница за други значения на Морозово.
| Чехларе | |
  Чехларе  Чехларе | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 души[1] (31 декември 2025 г.) 3,21 души/km² |
| Землище | 21,521 km² |
| Надм. височина | 347 m |
| Пощ. код | 4159 |
| Тел. код | 03198 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 81308 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Брезово Калин Калапанков (БСП – ОЛ; 2023) |
Чехларе, бивше Морозово (09.04.1950 – 23.09.1969[2]), е село в Южна България, област Пловдив, община Брезово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Чехларе се намира в Източна Средна гора, Южен централен регион.
Постоянните жители на селото са 104 души (2011). С временните жители през лятото достигат до 200 души.
Всички основни улици в селото са асфалтирани. Обитаемите къщи са добре поддържани от местните жители и приходящите от градовете.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано по време на турското завоевание или в следващите няколко десетилетия от българи, които се заселват там, за да спасят живота си. Местността затворена от 3 страни с хълмове и обрасла с вековни гори, е изглежда подходяща за заселване на бягащите хора от близките опожарени от турците села.
В книгата си „История на село Морозово“ (дн. Чехларе) видният български историк чехларецът проф. Йоно Митев посочва, че в народното съзнание за образуването на Чехларе са се запазили различни предания, които имат полулегендарен характер. Едно от тях гласи, че тук живееят скотовъди, всеки от които пасе стадата си в определена местност в района. По-късно тези пастири слагат основите на селото.
За името му също има предания.
Според второто предание селото е основано от българи, но тъй като се намирало на високо място – чал, било наречено „Чааларе“. Според третото предание селото е основано от българи, които са задължени да косят чаирите (ливадите) на махмутларския спахия и затова са назовани „чаирлари“. От това название и селото получиава името „Чаирлари“ или „Чехларе“.
Розата и лавандулата са културите, които видимо повдигат икономическото положение на Чехларе. Розовото масло заема важно място в техния поминък още по време на османската власт. Климатичните и почвените условия, изобилието от животинска тор се оказват много благоприятни за нейното отглеждане. Варенето и дестилацията са лесно усвоени. Варенето се извършва в малки навеси край реката, покрити със слама, наречени гюлпханета или просто гюлпени. Обикновено по 4 – 5 стопани варят в една розоварна. Казаните купуват от Казанлък, а стъклениците внасят от чужбина (главно от Флоренция). Богати търговци – българи или евреи купуват розовото масло и го изнасяли на Запад главно във Франция, където парфюмерийната промишленост е силно развита.
Жителите на селото се изхранват и със скотовъдство. Хората са сеят ръж, овес и пшеница (казалджа), която и до днес вирее много добре. До освобождението на България почти всяко семейство е има от 40 до 100 овце, 20 – 30 кози и 8 – 10 говеда. Стопаните имат извън селото и специални кошари, които чехларци наричат „саи“. Там зиме и лете има овчар. Близо до саята се намират нивите и харманът, на който се вършее. Поради развитото скотовъдство нивите са добре наторявани и въпреки слабата почва дават добър добив.
Минава през участъците, затворите и лагерите. По партизанския псевдоним на командира на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ чехлареца Сребро Бабаков (Мороза) няколко години селото носи неговото име Морозово.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Днес в селото има регистрирани 3 фирми с предмет на дейност създаване на масиви от рози, лавандула и лозя, дърводелска работилница и 18 регистрирани пчелари.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празникът на селото е на 9 септември. Друг събор има през май.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Дечо Бутев (1911 – 1943), български партизанин
- Сребро Бабаков (1908 – 1950), български партизанин
- проф. д-р Радка Колева, директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив)
- проф. д-р Йоно Митев (1916 – 2001), български военен историк
- проф. д-р Тотю Пиперков (р. 1927-2016), изтъкнат български акушер-гинеколог
- Слави Чакъров (1915 – 1998), Дяконът на Средногорието, сред първите въобще партизани заедно с брат си Иван Чакъров. След победата генерал-майор, завеждащ граничните войски
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място – в Националния регистър на населените места на НСИ
| ||||||||