Чикаго (бронепалубен крайцер, 1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чикаго.

Чикаго
USS Chicago (1885).jpg
Бронепалубен крайцер „Чикаго“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител John Roach & Sons в Честър, (Пенсилвания, САЩ.
Живот
Заложен 29 декември 1883 г.
Спуснат на вода 5 декември 1885 г.
Влиза в строй 17 април 1889 г.
Изведен от
експлоатация
потънал при буксиране за скрап през 1936 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 104,3 m
Ширина 14,7 m
Газене 5,7 m<
Задвижване 2 парни машини „Компаунд“, 14 котли, 2 гребни винта,
5 000 к.с.
Скорост 14 възела
(25,9 km/h)
Водоизместимост 4500 t (нормална)
4 864 t (пълна)
Броня на палубата: 38 mm
на бойната рубка: 76 mm
Екипаж 409 души
Далечина на
плаване
5300 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 750 t въглища
Въоръжение
Артилерия 4x203 mm
8x152 mm
2x127 mm
2x6 фунтови оръдия
2 еднофунтови оръдия
2x47 mm
2 скорострелни оръдия „Гатлинг“[1]
Чикаго в Общомедия

Чикаго (на английски: USS Chicago, по-късно CA-14, CL-14, IX-5) е бронепалубен крайцер на ВМС на САЩ. Първият кораб носещ името на града Чикаго във флота.

Построен е от John Roach and Sons, Честър, Пенсилвания. Спуснат на вода на 5 декември 1885 г. Влиза в състава на флота на 17 април 1889 г., с командир на кораба – кептън Робсон (на английски: H. B. Robeson).

Поради бързото развитие на корабостроенето в епохата на промишлената революция кораба още с построяването си е вече морално остарял.

Служба[2][редактиране | редактиране на кода]

На 7 декември 1889 г. отплава от Бостън, и пристига в Лисабон на 21 декември. Служи в европейските води и Средиземно море като флагман на Маневрената ескадра. На 31 май 1890 г. посещава Фуншал (Мадейра), а след това пристанища в Бразилия и Източна Индия. Връщането му в Ню Йорк е на 29 юли.

До 1893 г. действа на атлантическото крайбрежие на двете Америки и в Карибско море като флагман на Маневрената ескадра, а след това като флагман на Северно-атлантическата ескадра. Април взема участие в международния военноморски преглед в Хемптън Роудс. На 18 юни 1893 г. отплава от Ню Йорк, за да се насочи и стане флагман на Европейската станция. Завръщането в Ню Йорк е на 20 март 1895 г., изваден е от състава на флота на 1 май.

При модернизацията са сменени машините, преминава превъоръжение: 203 mm оръдия остават, останалите са заменени на 14 × 127 mm/40. Стандартната водоизместимост е доведена до 5000 t[3].

Повторно е приет във флота на 1 декември 1898 г. Прави кратък поход в Карибско море. На 18 април 1899 г. пристига на Европейската станция. Завръща се в Ню Йорк На 27 септември и участва в морския парад на 2 октомври. На 25 ноември отплава от Ню Йорк в дълговремено крайцерство като флагман на Южно-атлантическата ескадра. В поход е до началото на юли 1901 г., след това служи като флагман на Европейската станция.

В състава на ескадрата плава в северно-европейските, средиземноморските и карибските води до 1 август 1903 г., след което пристига в Ойстер Бей, щат Ню Йорк, за президентския преглед.

От 3 януари 1903 до 15 август 1904 г. „Чикаго“ не е в бойния флот, намирайки се на ремонт в Бостън. След това действа по северо-изтоното крайбрежие на САЩ, а на 17 ноември 1904 г. отплава от Нюпорт Нюз (Вирджиния) към Валпарайсо, Чили, където пристига на 28 декември. Там на 1 януари 1905 г. сменя „Ню Йорк“ (ACR-2) като флагман на Тихоокеанската станция. Следващите 3 години плава по Западното крайбрежие и Хавайте.

На 8 януари 1908 г. излиза от пристанището на Сан Диего с назначение към източното крайбрежие, в май се присъединява към учебната ескадра на Военноморската Академия на САЩ, с която плава лятото до 27 август. След това е изваден в резерва. Отново е на активна служба от следващото лято (14 май – 28 август 1909 г.), действа по Източното крайбрежие, а след това се насочва към Анаполис (Мериленд). На 4 януари напуска Академията, пристига в Бостън на 23 януари. След това е зачислен в резерва, към морското опълчение на Масачузетс до 12 април 1916 г., а след това и на Пенсилвания от 26 април 1916 г. до април 1917.

Превъоръжен: 8 × 127 mm/40, 6 × 102 mm/40.

На 6 април 1917 г. във Филаделфия кораба е върнат в бойните части и става флагман на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ. На 10 юли 1919 г. напуска Ню Йорк и оглавява 2-ри крайцерски дивизион в Тихия океан. На 17 юли 1920 г. му е присвоено обозначението CA-14.

През 1921 г. е прекласифициран, присвоено е обозначението CL-14. От декември 1919 до септември 1923 г. служи в 14-ти дивизион на подводните лодки и тендер (плаваща база за подводници) за подводници в базата Пърл Харбър.

Изваден е от състава на флота на 30 септември 1923 г. в Пърл Харбър. До 1935 г. се използва като плаваща казарма там. На 16 юли 1928 г. е преименуван на „Алтън“, с обозначение IX-5. На 15 май 1936 г. е продаден за скрап. Юли 1936 г. „Алтън“ потъва в Тихия океан, при буксировка от Хонолулу към Сан Франциско.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Въоръжението е към момента на влизане в строй
  2. DAFNS: Dictionary of American Naval Fighting Ships, (1963) Vol. 2, p.102. Цитирано от: [1]
  3. US Cruisers List: 1920’s CA Series

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Chicago (CA-14)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.