Чилийска война за независимост
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, местене без главни букви. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Чилийска война за независимост | |
| Част от испанско-американските войни за независимост | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 18 септември 1810 – 15 януари 1826 |
| Място | Чили |
| Резултат | Независимост на Чили |
| Чилийска война за независимост в Общомедия | |
Чилийската война за независимост (на испански: Guerra de Independencia de Chile) е въоръжен конфликт, продължил от 1810 до 1826 г., чрез който Чили се отделя от Испанската империя. Войната е част от по-широките испанско-американски войни за независимост.
Исторически контекст
[редактиране | редактиране на кода]През 1810 г., след събитията в Испания и залавянето на крал Фердинанд VII от Наполеон, чилийците започват да поставят под въпрос легитимността на испанската колониална власт. На 18 септември 1810 г. в Сантяго е създадена първата самоуправляваща се хунта, което бележи началото на революционния процес.
Етапи на войната
[редактиране | редактиране на кода]Войната се разделя на три основни етапа:
Патриотски период (1810 – 1814)
[редактиране | редактиране на кода]През този период се формират първите местни правителства, организира се армия и се правят опити за изготвяне на конституция. Въпреки това, в битката при Ранкагуа (1814) испанските роялисти побеждават и възстановяват колониалната власт.
Реконкиста (1814 – 1817)
[редактиране | редактиране на кода]Испанската корона възстановява контрола над Чили. В този период се засилват репресиите срещу патриотите, много от които бягат в съседна Аржентина.
Решителна фаза (1817 – 1826)
[редактиране | редактиране на кода]През 1817 г. Хосе де Сан Мартин и чилийският генерал Бернардо О’Хигинс организират похода през Андите и побеждават испанците в битката при Чакабуко. На 12 февруари 1818 г. е обявена официалната независимост на Чили. Последните испански сили са прогонени от архипелага Чилоé чак през 1826 г.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]С победата на патриотите Чили се превръща в независима република. Войната води до значителни социални и икономически промени и поставя началото на процеса на изграждане на национална държава.
Важни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Бернардо О’Хигинс – военен и политически лидер, считан за „баща на нацията“.
- Хосе де Сан Мартин – аржентински генерал и революционер.
- Мануел Родригес – партизански лидер и символ на съпротивата.
- Рафаел Марото – испански генерал, командващ роялистките сили.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Collier, Simon & Sater, William F. A History of Chile, 1808–2002. Cambridge University Press, 2004.
- Lynch, John. The Spanish American Revolutions, 1808–1826. Norton, 1986.