Чипровска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чипровска планина
Изглед от пътя към Чипровци
Изглед от пътя към Чипровци
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.395° с. ш. 22.677° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Видин
Област Монтана
Част от Стара планина
Най-висок връх Миджур
Надм. височина 2168 m

Чипровска планина е планина в Северозападна България, област Видин и Област Монтана и Източна Сърбия, най-високият дял на Западна Стара планина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни, от погранична пирамида № 315 (седловината Суровичница, 1356 м) до пирамида № 341 (Светиниколски проход, 1386 м). Тези две седловини я свързват съответно с Берковска планина на югоизток и Светиниколска планина на северозапад, а долините на реките Дългоделска Огоста (десен приток на Огоста) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) я отделят от същите планини. На северозапад чрез продълговатото синклинално понижение между селата Чупрене и Долни Лом се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На североизток долините на реките Огоста и Лом я отделят от Язова планина, а чрез седловина в рида Дебели рид, висока 1383 м се свързва със същата планина. На югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Височица (десен приток на Нишава) и Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок).

Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 35 км, а ширината ѝ варира от 15 до 30 км, като по-голямата ѝ част се намира на сръбска територия. Билото на планината се издига над 2000 м, като над него стърчат върховете Миджур (2168 м), разположен в централната ѝ част, който се явява и най-висока точка на цялата Западна Стара планина, Копрен (1964 м), Мартинова чука (2111 м) и др.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Връх Миджур
Име Кота (m) Държава
Миджур 2168  България България
Мартинова чука 2111,1 България България
Оба 2033  България България
Голема чука 1967,2 България България
Реплянска църква 1969,1 България България
Копрен 1964,4 Сърбия Сърбия
Кота 1964  Сърбия Сърбия
Браткова страна 1943,2 Сърбия Сърбия
Вража глава 1935,7 България България
Кота 1906,9 България България
Жаркова чука 1848  Сърбия Сърбия
Кота 1774  Сърбия Сърбия
Бабин зъб 1756,9 Сърбия Сърбия
Кота 1708,9 България България

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху Берковската антиклинала и е изградена от палеозойски кристалинни скали и гранити, кредни варовици, мергели и комгломерати. На тази база в района на град Чипровци и село Мартиново има находища на мрамор и полиметални руди от пирит, магнетит, сидерит, халкопирит и галенит, които се експлоатират.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия е разчленен от извиращите от нея реки Лом, Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) и Огоста и техните притоци, а югозападният ѝ — в Сърбия — от река Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и няколко десни притока на река Височица (десен приток на Нишава).

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е заето от високопланинска тревна растителност и нискорастящи храстови видове. Склоновете над 700-800 м н.в. са обрасли с плътни горски масиви от бук, а над тях има смърчови гори примесени на места с бяла мура и бял бор. В нископланинските пояси има дъбово-габърови гори, на места силно променени от антропогенната дейност. В най-ниските части големи площи са заети от обработваеми земи.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Има разнообразен животински свят:

"Чупрене" е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На българска теротория по склоновете на планината са разположени град Чипровци и селата Чупрене, Репляна, Горни Лом, Мартиново, Железна, Равна, Горна Ковачица, Георги Дамяново, Помеждин, Еловица, Главановци, Копиловци, Говежда, Дива Слатина и Дълги дел, а на сръбска — Гостуша, Топли дол, Засковче, Църни връх, Чущица и др.

Планината е трудно проходима и само по северозападното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от третокласен път № 114 ЛомРужинциСветиниколския проход (В момента пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилка).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Чипровската планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
"Копрен" 975 Да 30 Да Да

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]