Чипровска планина

Чипровска планина
	Чипровска планина
	Изглед от пътя към Чипровци
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България ; Област Видин; Област Монтана
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Миджур
Надм. височина	2168 m
Подробна карта

Чипровска планина е планина в северозападна България, области Видин и Монтана, и източна Сърбия, най-високият дял на Западна Стара планина.

Географско положение, граници, големина

Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни, от погранична пирамида № 315 (седловината Суровичница, 1356 м) до пирамида № 341 (Светиниколски проход, 1386 м). Тези две седловини я свързват съответно с Берковска планина на югоизток и Светиниколска планина на северозапад, а долините на реките Дългоделска Огоста (десен приток на Огоста) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) я отделят от същите планини. На северозапад чрез продълговатото синклинално понижение между селата Чупрене и Долни Лом се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На североизток долините на реките Огоста и Лом я отделят от Язова планина, а чрез седловина в рида Дебели рид, висока 1383 м се свързва със същата планина. На югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Височица (десен приток на Нишава) и Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок).

Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 35 км, а ширината ѝ варира от 15 до 30 км, като по-голямата ѝ част се намира на сръбска територия. Билото на планината се издига над 2000 м, като над него стърчат върховете Миджур (2168 м), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Западна Стара планина, Копрен (1964 м), Мартинова чука (2016 м) и др.

Върхове

Име	Кота (m)	Държава
Миджур	2168	Сърбия България
Оба	2033	България
Мартинова чука	2016	България
Голема чука	1967,2	България
Реплянска църква	1969,1	България
Копрен	1964,4	Сърбия България
Кота	1964	Сърбия
Браткова страна	1943,2	Сърбия
Вража глава	1935,7	България
Кота	1906,9	България
Жаркова чука	1848	Сърбия
Кота	1774	Сърбия
Бабин зъб	1756,9	Сърбия
Кота	1708,9	България

Геоложки строеж

Планината е образувана върху Берковската антиклинала и е изградена от палеозойски кристалинни скали и гранити, кредни варовици, мергели и комгломерати. На тази база в района на град Чипровци и село Мартиново има находища на мрамор и полиметални руди от пирит, магнетит, сидерит, халкопирит и галенит, които се експлоатират.

Климат и води

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия, е разчленен от извиращите от нея реки Лом, Чупренска река (десен приток на Стакевска река, от басейна на Лом) и Огоста и техните притоци, а югозападният ѝ – в Сърбия – от река Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и няколко десни притока на река Височица (десен приток на Нишава).

Почви

Почвите са кафяви горски и сиви горски.

Флора

Билото е заето от високопланинска тревна растителност и нискорастящи храстови видове. Склоновете над 700 – 800 м н.в. са обрасли с плътни горски масиви от бук, а над тях има смърчови гори примесени на места с бяла мура и бял бор. В нископланинските пояси има дъбово-габърови гори, на места силно променени от антропогенната дейност. В най-ниските части големи площи са заети от обработваеми земи.

Фауна

Има разнообразен животински свят:

земноводни – дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба.
влечуги – жълтоуха водна змия, усойница, медянка.
бозайници – лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.
птици – регистрирани са 68 вида, глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.

„Чупрене“ е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.

Защитени територии

Резерват „Чупрене“
Копрен – Равно буче – Калиманица – Деяница
Ускето

Населени места

На българска територия по склоновете на планината са разположени град Чипровци и селата Чупрене, Репляна, Горни Лом, Мартиново, Железна, Равна, Горна Ковачица, Георги Дамяново, Помеждин, Еловица, Главановци, Копиловци, Говежда, Дива Слатина и Дълги дел, а на сръбска – Гостуша, Топли дол, Засковче, Църни връх, Чущица и др.

Планината е трудно проходима и само по северозападното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от третокласен път № 114 Лом – Ружинци – Светиниколския проход (Пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилка).

Туризъм

Хижи

В Чипровската планина се намират следните хижи:

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Копрен“	975	Да	30	Да	Да
„Миджур“	835
„Горски рай“	1340

Вижте също

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 542.
Стара планина пътеводител