Чирен (газохранилище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за подземното газохранилище. За селото вижте Чирен.

Bulgaria Vratsa Province relief location map.jpg
43.3503° с. ш. 23.5919° и. д.
Чиренското газохранилище в област Враца.

Подземното газохранилище „Чирен“ е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, което е открито на 16 август 1963 г. край село Чирен, област Враца. Газохранилището се използва за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки.[1] То е с капацитет на активен газ около 450 млн. m3/годишно.[2]

По време на експлоатацията на находището са добити общо 2,8 млрд. m3 природен газ и 76 200 m3 газов кондензат. Работата на газовото хранилище започва през август 1974 г. с трансформирането на изтощеното находище в газово хранилище и единственото на територията на България. В газохранилището работят 24 експлоатационни сондажи, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и технически съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ. Експлоатацията на газовото хранилище е циклична, като периода за нагнетяване на природен газ е през месеците април – октомври, а периода за добив е през месеците ноември – март.[1]

През периода 1965 – 1967 г. е газифициран циментовия завод „Бели извор“, като за него са добивани ограничени количества газ от газокондензатното находище „Чирен“. Първите количества газ за завода са подадени на 6 февруари 1965 г. През 1967 г. е постигнат планираният проектен добив от находището, когато е завършено проучването му. Този добив продължава до 1974 г. След това започва изграждане на газохранилище „Чирен“ и експлоатация на газопроводните отклонения: БатулциЧирен, Чирен – Циментов завод – Бели Искър, Чирен – Химически комбинат – Враца, Чирен – Монтана.[3]

Най-големият добив на природен газ, осъществен от газовото хранилище за един сезон възлиза на 390 млн. m3. Добивът зависи от потребностите на пазара в страната. Максималният денонощен добив, достигнат по време на газовата криза през януари 2009 г., поддържан в продължение на две седмици е 4,2 млн. m3/ден.[1]

Собственик и оператор е „Булгартрансгаз“ ЕАД.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Подземно газохранилище Чирен. // bulgartransgaz.bg. Посетен на 8 февруари 2019 г. (на български)
  2. Бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката на Република България през 2018 г.. // Министерство на икономиката и енергетиката. Посетен на 8 февруари 2019 г. (на български)
  3. Подземно газохранилище „Чирен“. // bulgartransgaz.bg. Посетен на 8 февруари 2019 г. (на български)