Чирчик (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чирчик.

Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
Chirchik River.JPG
Река Чирчик
Relief Map of Uzbekistan.png
41.6286° с. ш. 69.9653° и. д.
40.8994° с. ш. 68.7086° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Узбекистан
Дължина 154 km km
Водосборен басейн 14 900 km2 km²
Отток 221 m3s m³/s
Начало
Място Чарвакско водохранилище
Координати 41°37′42.99″ с. ш. 69°57′55″ и. д. / 41.628611° с. ш. 69.965278° и. д.
Надм. височина 745,6 m m
Устие
Място река Сърдаря
Координати 40°53′57.99″ с. ш. 68°42′30.99″ и. д. / 40.899444° с. ш. 68.708611° и. д.
Надм. височина 253 m m
Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
в Общомедия

Чирчик (на узбекски: Chirchiq, Чирчиқ) е река в Узбекистан, Ташкентска област. Тя е десен приток на река Сърдаря и нейния най-пълноводен приток.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Хидронима Чирчик е вариант на „Сыр“ в името Сърдаря („Сырдарья“), като се заменя „с“ с „ч“. По този начин името се интерпретира като „малката Сърдаря“. За река Чир се споменава в съчинението „Бабур наме“ от 1518/1519 – 1530 г. Арабските географи от средновековието назовават река Чирчик с имената Нахри-Турк – „река на тюрките“ и Парак (Фарак) – „летящата река“.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Реката е дълга 155 km, площта на водосборния ѝ басейн е около 14 900 km2. Образува се при вливането на реките Чаткал и Пскем. В горното си течение, на разстояние от около 30 km, протича през каньон, след което в долното си течение долината се разширява. Реката е със смесено подхранване, като преобладава снежното. Средното количество на водния отток е 221 m3/s. От ноември до март реката частично или напълно замръзва.[3]

В горното течение на реката е изградена ВЕЦ „Чарвакской“. По поречието на река Чирчик са разположени градовете Газалкент, Чирчик и Ташкент, както и селата Чарвак, Искандер и Алмазар.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Чирчик се подхранва от множество притоци. Те водят началото си от високите планински части, в долното течение река Чирчик няма притоци.[4]

Два от притоците ѝ са достатъчно големи – десният Угам и левият Аксатасай. Само те не пресъхват за определен период от време през годината. Водите на останалите притоци се използва за напояване. Те се вливат директно в река Чирчик единствено при пълноводие или при висока вълна, а през лятото и есента е възможно да пресъхнат. Сред най-големите притоци са: десни – Кизилсу, Шурабсай, Таваксай и Азадбашсай, леви – Каранкулсай и Галвасай (Галибасай). Другите два леви притока Паркентсай и Кизилсай (Башкизилсай) не се вливат директно в река Чирчик, а в преходния ѝ ръкав Карас. В някои източници се споменава, че Акташсай също е приток на река Чирчик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джумаев, Т.. Горы Узбекистана: Природа, хозяйство, отдых: (Региональные проблемы). Ташкент, изд. „Мехнат“, 1989. ISBN 5-8244-0251-5. с. 73.
  2. Поспелов Е.М. Географические названия мира: Топонимический словарь. – М: „АСТ“, 2001.
  3. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
  4. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи