Чирчик (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чирчик.

Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
Chirchik River.JPG
Река Чирчик
Relief Map of Uzbekistan.png
41.6268° с. ш. 69.9698° и. д.
40.899° с. ш. 68.7076° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Узбекистан
Дължина 154 km km
Водосборен басейн 14 900 km² km²
Отток 221 m³/s m³/s
Начало
Място Чарвакско водохранилище
Координати 41°37′36.48″ с. ш. 69°58′11.28″ и. д. / 41.6268° с. ш. 69.9698° и. д.
Надм. височина 864 m m
Устие
Място СърдаряАралско море
Координати 40°53′56.4″ с. ш. 68°42′27.36″ и. д. / 40.899° с. ш. 68.7076° и. д.
Надм. височина 253 m m
Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
в Общомедия

Чирчик (на узбекски: Chirchiq, Чирчиқ) е река в Ташкентска област на Узбекистан, десен и най-пълноводен приток на Сърдаря. Площ на водосборния басейн 14 900 km². [1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Хидронима Чирчик е вариант на „Сыр“ в името Сърдаря („Сырдарья“), като се заменя „с“ с „ч“. По този начин името се интерпретира като „малката Сърдаря“. За река Чир се споменава в съчинението „Бабур наме“ от 1518/1519 – 1530 г. Арабските географи от средновековието назовават река Чирчик с имената Нахри-Турк – „река на тюрките“ и Парак (Фарак) – „летящата река“.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

До изграждането на Чарвакското водохранилище река Чирчик се е образувала от сливането на реките Чаткал (лява съставяща) и Пскем (дясна съставяща), водещи началото си от тяншанския хребет Таласки Алатау. Сега река Чирчик изтича от долната част на преградната стена на изграденото водохранилище. В горното си течение, на протежение около 30 km, протича през каньон, след което в долното си течение долината ѝ се разширява и е слабо изразена в релефа. Влива се отдясно в река Сърдаря при село Янги Чоноз, на 253 m н.в. Подхранва се от множество притоци, които водят началото си от околните високите планински части. В долното си течение река Чирчик не получава притоци.[3] Два от притоците ѝ са достатъчно големи – Угам (десен) и Аксатасай (ляв). Само те не пресъхват за определен период от време през годината. Водите на останалите притоци се използват за напояване. Те се вливат директно в Чирчик единствено при пълноводие или при висока вълна, а през лятото и есента е възможно да пресъхнат. Сред най-големите притоци са: десни – Кизилсу, Шурабсай, Таваксай и Азадбашсай, леви – Каранкулсай и Галвасай (Галибасай). Другите два леви притока Паркентсай и Кизилсай (Башкизилсай) не се вливат директно в Чирчик, а в преходния ѝ ръкав Карасу. В някои източници се споменава, че Акташсай също е приток на река Чирчик. Има смесено подхранване, като преобладава снежното. Средното количество на водния отток е 221 m³/s. От ноември до март реката частично или напълно замръзва.[4]

В основата на Чарвакското водохранилище е изградена Чарвакската ВЕЦ, а по-надолу по течението ѝ, в района на град Газалкент е съоръжена каскада от три по-малки язовира. Южно от град Чирчик наляво от коритото на реката се отделя големия напоителен канал Карасу (47 m³/s), водите на който се използват за напояване и за подхранване с вода на река Ахангаран, също десен приток на Сърдаря. Долината на реката е гъсто населена, като тук са разположени множество населени места, в т.ч. столицата на Узбекистан Ташкент и градовете Газалкент, Чирчик, Янгиюл и Чиназ, както и няколко големи села Чарвак, Искандер, Гулбахор и Алмазар.[5]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-42-В М 1:500000[6]
  • К-42-Г М 1:500000[7]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джумаев, Т.. Горы Узбекистана: Природа, хозяйство, отдых: (Региональные проблемы). Ташкент, изд. „Мехнат“, 1989. ISBN 5-8244-0251-5. с. 73.
  2. Поспелов Е.М. Географические названия мира: Топонимический словарь. – М: „АСТ“, 2001.
  3. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
  4. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
  5. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чирчик (река), т. 29, стр. 210
  6. К-42-В М 1:500000
  7. К-42-Г М 1:500000