Число на Дънбар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Числото на Дънбар е предположеното когнитивно ограничение на броя хора, с които даден човек е способен да поддържа стабилни социални взаимоотношения, т.е. взаимоотношения, при които човек познава всички хора в групата и какви са взаимоотношенията в групата.[1][2] Числото е предложено за първи път през 1992 година от британския антрополог Робин Дънбар, който открива корелация между размера на мозъка у 38 рода примати и средния размер на социална група.[1][3] Използвайки средния размер на човешкия мозък и екстраполирайки резултатите, получени за приматите, Дънбар предполага, че хората могат с лекота да поддържат около 150 стабилни взаимоотношения.[4]

Поддръжниците на идеята твърдят, че по-големите числа като цяло изискват по-ограничителни правила, закони и действащи норми, за да се поддържа стабилна и сплотена група. Числото на Дънбар не включва броя на персоналните познати, с които са прекратени социалните взаимоотношения, или далечните познати, с които липсват постоянни социални взаимоотношения. Дънбар формулира теорията си, че „този лимит е пряка функция на относителния размер на неокортекса, и това на свой ред ограничава размера на групата [...] ограничението, зададено от оперативния капацитет на неокортекса е просто върху броя индивид, с които могат да се поддържат междуличностна връзка“. В периферията на групата се включват и бивши колеги и приятели от гимназията, с които човек би искал да възстанови контактите си при повторна среща.[5]

Числото на Дънбар е популяризирано в книгата на Малкълм ГладуелПовратната точка“ от 2000 година. Гладуел описва компанията W. L. Gore and Associates, известна с марката Gore-Tex. На принципа на пробата и грешката, ръководството на компанията открива, че при повече от 150 служители, работещи заедно в една сграда, настъпват различни социални проблеми. Компанията започва да строи сградите си с капацитет за 150 работни места и 150 паркоместа и когато паркоместата на дадена сграда приключат, се пристъпва към строежа на следващата сграда, понякога на малки разстояния една от друга.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Dunbar, R. I. M.. Neocortex size as a constraint on group size in primates. // Journal of Human Evolution 22 (6). 1992. DOI:10.1016/0047-2484(92)90081-J. с. 469 – 493.
  2. Gladwell, Malcolm. The Tipping Point – How Little Things Make a Big Difference. Little, Brown and Company, 2000. ISBN 0-316-34662-4. с. 177 – 181, 185 – 186.
  3. Reisinger, Don. Sorry, Facebook friends: Our brains can't keep up. // CNET. 25 януари 2010. Посетен на 9 април 2018. Dunbar has now decided to shift focus to see whether Facebook has changed the number.
  4. Purves, Dale. Principles of Cognitive Neuroscience. Sunderland, Mass., Sinauer Associates, 2008. ISBN 9780878936946.
  5. Carl Bialik. Sorry, You May Have Gone Over Your Limit Of Network Friends. // The Wall Street Journal Online, 16 ноември 2007. Посетен на 2 декември 2007.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dunbar's number“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.