Чифлиджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чифлиджик
Στρυμονοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 30 m
Население 425 души (2001)

Чифлиджик или членувано Чифлиджико[1] (на гръцки: Στρυμονοχώρι, Стримонохори, катаревуса Στρυμονοχώριον, Стримонохорион, до 1926 Τσιφλιτζίκ, Цифлидзик[2]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 425 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на четири километра западно от град Валовища (Сидирокастро) в началото на Сярското поле, на левия бряг на Струма, недалеч от южното устие на Рупелския пролом.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Чифлиджик е изцяло българско село в Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чифлджик (Tchiflidjik) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 195 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Чифлиджик, 1/2 час на северозапад от Валовища, близо до Струма. Равно поле. 20 къщи само българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 80 жители, всички българи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Чифлиджик (Tchiflitchik) е 320 жители българи патриаршисти гъркомани.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Стримонохори, в превод Струмско село.[7] Според преброяването от 1928 година Чифлиджик е смесено местно-бежанско село със 102 бежански семейства и 395 души бежанци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чифлиджик
  • Flag of Greece.svg Били Веми (1954 – 2012), гръцка поетеса и педагожка

Свързани с Чифлиджик

  • Flag of Bulgaria.svg Тома Радовски (1862 -1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО. Той участва в българското управление на Егейска Македония (1941 – 1944), като помощник – кмет на село Чифлиджик (Стримонохори), Сярско.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония