Чифте баня (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чифте баня
Чифте Баня
Чифте Баня
Карта Местоположение в Кюстендил
Видбаня
МестоположениеКюстендил,  България
АрхитектХристо Ковачевски
Изграждане1489 г.
1913 г.
Чифте баня в Общомедия

Чифте баня е обществена баня в град Кюстендил, построена върху основите на късносредновековна турска баня.[1]

Местоположение, история и архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в централната част на град Кюстендил, между улиците „Христо Смирненски“ и „Стефан Караджа“, до джамията „Ахмед бей“. Първоначалната турска баня е построена през 1489 г. от Сюлейман паша върху основите на Пауталийския асклепион.

През 1901 – 1902 г. общинската управа си поставя за задача да превърне Кюстендил в „европейски тип балнеологичен курорт“. Макар че грандиозният план не е доведен докрай, са осъществени редица дейности: през 1908 г. са каптирани топлите минерални извори в подножието на Хисарлъка; изграден е водопровод; през 1910 г. късносредновековната „Чифте хамам“ е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, със самобитна архитектура, по проект на архитект Христо Ковачевски. Преустройството и реконструкцията на банята завършват през септември 1913 г.

Сградата е на два етажа и се състои от две отделения – мъжко и женско, всяко от които има по три басейна. Банята се захранва с топла минерална вода. Банята се използва и днес, и е предназначена и за балнеология. Около нея е устроен паркът „Банска градина“ с декоративни дървета и цветни лехи.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, с образци и карти, София, 1906 г., с.162 – 163. [1];
  • Йовев, Стоян, Кюстендил в миналото и сега, Кюстендил, 1936 г., с.34;
  • Баров, Борис, Кюстендил, София, изд. „Медицина и физкултура“, 1980 г., с.95-96;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 41 -42.