Чичовци

Чичовци
Автор	Иван Вазов
Създаден	1884-1885
Първо издание	1885 г. България
Издателство	списание „Зора“
Оригинален език	български
Вид	повест

„Чичовци“ е битово-хумористична повест на Иван Вазов от 1884-1885 г.

Повестта е публикувана в списание „Зора“, 1885 г. Тя е част от така наречените „Сопотски спомени“ на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“. Подзаглавието на творбата е Картинки от типове и нрави български в турско време. По-късно картинки е заменено с галерия.

В първото издание на повестта присъства мотото Див глог, питомно грозде не ражда. Този песимизъм ни води към идеята, че героите ще бъдат малките хора, обединени в социалната категория чичовци. Повестта комуникира с „Под игото“, тъй като голяма част от героите се пренасят по неговите страници. Мястото на действието и на двете е Сопот.

Тази повест е вид пародия на предосвобожденското българско общество, която пресъздава бита, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на 19 век.

Сюжет

Централен конфликт в повестта е враждата между двама съседи – Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката. Вместо религиозното и героичното в центъра на творбата стои битовото. Сюжетът е организиран около мотива за родовата вражда. Повестта е близка по звучене с творчеството на руския писател Николай Гогол. Това най-ярко личи в използването на похвата проблематизиране на маловажното.

Литературна критика

Малчо Николов (1937), в статията си „Вазовите чичовци“, намира кавгата между Копринарка и Селямсъз за второстепенна; той откроява множество персонажи, епизоди и сблъсъци, чрез които Вазов пресъздава типовете и обичаите на „чичовското“ общество. Главните герои са „чичовци“, взети заедно като колективно явление.

Мая Горчева (2004) противопоставя образа на „чичовци“ и „хъшове“ (персонажи в романа на Вазов „Немили-недраги“) и открива в пародийното представяне на Вазов сложна реторика, свързана с болезнено чувство за чест, което отразява и хетерогенността на обществото.

Герои

Текстът на повест се състои от описания на чичовци и конфликтите между тях. Имената на чичовците в реда на появата им съответстват на заглавията на главите в разказа:

• Варлаам Копринарка е един от главните герои. Прякор: „Тарильом“ (име на танц), на 49 години, слаб, не пие и не пуши, ходи на църква и е женен.
• Иван „Селямсъз“ е един от главните герои. „Селямсъз“ е прякор (от турския selamsiz - неприятелски), той е на около 60 години, висок, рошав, дружелюбен и приказлив, женен, с 14 деца.
• Хаджи Смион - носи европейски костюм, е добродушен и слабохарактерен, на около 45 години е, женен и има деца.
• Бай Мичо „Бейзаде“ (прякор, буквално „син на бея, аристократ“) - 44-годишен, приятен на вид, певец, ерген и философ за всекидневието, голям експерт по барабани и източния въпрос; притежател на руски паспорт, русофил.
• Иванчо Йота е дребен, сивоок, с гигантски нос и голяма амбиция, обича да се хвали с ерудицията си, търговец на бакалия, „беше бъбрица сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости — скришом от жена си“.
• Г-н Фратю е любител на свободата („волнодумец“) и знае малко френски.
• Мунчо е местен свещен шут.
• Подидаскал (помощник-учителят) Мироновски е на 25 години, скромен и срамежлив, но чете писма и вестници на революционери, получени от учителя Гатя.
• Поп Ставри е местен свещеник, много пълничък, на около 60 години, груб и не харесва „волнодумците“.
• Ага (представител на султанската власт в града), беят, е старец, грохнал от дългогодишна употреба на водка и опиум, с едра глава, нисък, кльощав, с бяла брада.
• Епизодични персонажи: Мирончо (приятел на Хаджи Смион), Варлаамица (жената на Варлаам), Селямсъзка (жена на Селямсъз), даскал Гатю, Иван Бухал, дядо Нистор, хаджи Атанасий, Димо Казак, жандармерист Юсуф, остроумен бръснар Хаджи Ахил (персонаж от друга Вазова повест), чорбаджи Карагьозоолу, чорбаджи Матей.

Други

На „Чичовци“ е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Външни препратки

• „Чичовци“ на сайта „Моята библиотека“
• „Чичовци“ – litclub.bg
• „Чичовци“ – slovo.bg