Чобан (дем Дедеагач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чобанкьой.

Чобан
Συκορράχη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 342 m
Население (2001) 309 души

Чобан или Чобанкьой (на гръцки: Συκορράχη, Сикорахи) е село в Република Гърция, дем Дедеагач (Александруполи), област Източна Македония и Тракия с 309 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Западна Тракия на 7 километра южно от Шапчи, на железопътната линия Дедеагач (Александруполи) – Гюмюрджина (Комотини).

История[редактиране | редактиране на кода]

След 1894 година в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване на българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 40 екзархийски български семейства.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Михайлова, Мара. Село Чобанкьой, Кърджали, 2002.
  • Митринов, Георги, Българското черковно-историческо наследство в Беломорието, София 2014
  • Митринов, Георги, Антропонимичната система на с. Чобанкьой, Дедеагачка кааза, електронно списание Дзяло, бр. 9
  • Мария Маркова, ГРАНИЦИ И ИДЕНТИЧНОСТИ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ НА ЗАПАДНА ТРАКИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИТЕ (20-те ГОДИНИ НА XX ВЕК). НАПУСКАНЕТО НА РОДИНАТА

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 184.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 199.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]