Чой Хонг Хи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чой Хонг Хи
южнокорейски генерал
Роден
Починал
15 юни 2002 г. (83 г.)

Националност Флаг на Северна Корея Северна Корея
Флаг на Южна Корея Южна Корея
Спортна кариера
Спорт Таекуон-до
Чой Хонг Хи в Общомедия

Генерал Чой Хонг Хи (9 ноември 1918 г. – 15 юни 2002 г.) е генерал на южнокорейската армия, практикуващ бойни изкуства, който е противоречива фигура в историята на корейското бойно изкуство Таекуон-до.[a] Считан е от мнозина като „баща на Таекуон-до“—най-често от Международната федерация по Таекуон-до (ITF).[1][2][3][4][5] Други, като Южно-корейската Световната федерация по Таекуон-до (WTF) представят Чой като маловажна, или недостойна фигура в историята на Таекуон-до, независимо дали премахвайки го от своите версии на историята на Таекуон-до[6] или чрез определени нападки и твърдения.[7]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Чой е роден на 9 ноември 1918 г. в скалистата местност на Хуа Дае, намиращо се в днешна Северна Корея, която била тогава под японска власт.[8] По това време мястото е наричано Мьонгчон-кун, избран като част от японската империя. Баща му го праща да учи калиграфия при известния калиграф Хан Ил Донг, който също така бил и майстор по Те Кион – древно корейско бойно изкуство на борбата с крака. Чой пътува до Япония, където учи английски език, математика и карате.[9] В Киото той среща приятел кореец с фамилията Ким, който бил инструктор по карате и започва да обучава Чой на бойното изкуство. Чой също така учи шотокан карате при Фунакоши Гичин.[10] Малко преди да напусне Корея, Чой имал разногласия с боец на име Ху и възможността за бъдещ конфликт го вдъхновили да тренира; той самият споделя, „Представях си, че това са техниките, които щях да използвам, за да се защитя от боеца, господин Ху, ако все пак се опиташе да изпълни обещанието си да ме разкъса крайник по крайник, когато се върна в Корея“. Чой получава степента 1-ви дан по карате през 1939 г., а скоро след това и 2-ри дан.[b]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Чой е принуден да служи на японската армия по време на Втората световна война, но е изобличен в участие в бунт и вкаран в затвора, където обучава затворниците на Таекуон-до. След края на войната, през януари 1946 година, Чой е въведен в експлоатация като втори лейтенант в корейската армия. От 1946 до 1951 година бива повишен няколко пъти за първи лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник, а после генерал-майор. Чой е повишен в генерал през 1954 година.

Таекуон-до[редактиране | редактиране на кода]

Чой съчетава елементи на Те Кион и карате в разработване на бойно изкуство, което той нарича „Таекуон-до“ (태권도), което означава „крак, юмрук, изкуство“ или „пътят на техниките с ръце и крака“. Бива наречен така на 11 април 1955 година в Сеул със съгласието на комисия от майстори на различни бойни изкуства.[11] Чой основава Ох До Клан и получава почетния 4-ти дан в Чун До Клан. Поради обвинения в непорядъчности, Чой е лишен от ранг и позиция в Чун До Клан. През 1960-те, Чой и Nam Tae Hi са начело на първите майстори на Таекуон-до в разпространението на своето бойно изкуство в целия свят, въпреки че това ще е само първото от много подобни събития.

Чой е смятан за основател на началото на разпространението на Таекуон-до на международно ниво чрез поставяне на корейски майстори по Таекуон-до и последователно твърди, че стилът ITF е единственият автентичен стил таекуондо, особено в първите части на Енциклопедията на Таекуон-до.[12] Той е и автор на първата английска таекуондо учебна книга, Таекуон-до, публикувани ot Daeha Publication през 1965 година. През 1972 г., Чой заминава в изгнание в Канада, след като правителството на Южна Корея е срещу въвеждането на този спорт в Северна Корея и правителството на Южна Корея формира WTF през 1973 година. Той отново се премества през 1979 г. в Северна Корея, където е одобрен от правителството и подкрепен в проект за развитието на Таекуон-до в света.[13] Той е запомнен като основателят и шампионът на Таекуон-до.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Чой почива от рак на 15 юни 2002 година в Пхенян, Северна Корея. Чой е включен в Залата на славата на Таекуон-до с различни имена: „баща на Таекуон-до“, „основател и първи президент на Международната федерация по Таекуон-до ITF,“ и „основател на Oh Do Клан.“[14] Чой оставя след себе си жена – Чой Чунг Хи, син – Чой Джунг Хуа, две дъщери – Sunny и Meeyun и няколко внука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Taekwon-Do Federation Архив на оригинала от 2014-02-10 в Wayback Machine. (Headquarters Korea which is officially recognised by Korean Government on 24 June 2009).
  2. International Taekwon-Do Federation (under Choi Jung Hwa, based in the United Kingdom). Посетен на 15 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  3. International Taekwon-Do Federation (formerly under Trân Triêu Quân; now under acting President Pablo Trajtenberg, based in Italy). Посетен на 15 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  4. International Taekwon-Do Federation Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine. (under Chang Ung, based in Austria). Посетен на 28 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  5. General Choi (ITFNZ) Архив на оригинала от 2007-11-21 в Wayback Machine. Посетен на 15 януари 2008.
  6. Present Day Taekwondo (WTF) Посетен на 29 януари 2008.
  7. Son, D. S. (1959): Letter in Seoul Shinmoon newspaper (16 June 1959) Посетен на 20 септември 2007.
  8. Park, S. H. (1993): About the author. In H. H. Choi: Taekwon-Do: The Korean art of self-defence, 3rd ed. (Vol. 1, pp. 241 – 274). Mississauga: International Taekwon-Do Federation.
  9. Goldman, A. L. (2002): Choi Hong Hi, 83, Korean general who created Tae Kwon Do, The New York Times (29 June 2002). Посетен на 26 декември 2007.
  10. 태권도신문. // Tkdnews.com. Архив на оригинала от 18 февруари 2012. Посетен на 19 юни 2012.
  11. Kim, S. J. (2007): History of Taekwondo Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine. Посетен на 18 септември 2007.
  12. Franks, A. (1993): Taekwon-Do and imitators. In H. H. Choi: Taekwon-Do: The Korean art of self-defence, 3rd ed. (Vol. 1, pp. 10 – 11). Mississauga: International Taekwon-Do Federation.
  13. The Difficult Dialogue: Communism, Nationalism, and Political Propaganda in North Korean Sport, Jung Woo Lee and Alan Bairner, Journal of Sport and Social Issues, 2009, 33: 390
  14. Taekwondo Hall of Fame Посетен на 12 януари 2008.