Чой Хонг Хи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чой Хонг Хи
최홍희
южнокорейски генерал
Роден
Починал
15 юни 2002 г. (83 г.)
Пхенян, Северна Корея
ПогребанПхенян, Северна Корея

Националност Северна Корея
 Южна Корея
Спортна кариера
СпортТаекуон-до
Чой Хонг Хи в Общомедия

Генерал Чой Хонг Хи (9 ноември 1918 – 15 юни 2002) е генерал на южнокорейската армия, практикуващ бойни изкуства, който е противоречива фигура в историята на корейското бойно изкуство таекуондо.[a] Считан е от мнозина за „бащата на таекуондо“ – най-често от членовете на Международната федерация по таекуондо (ITF).[1][2][3][4][5] Други, като Световната федерация по таекуондо (WTF), представят Чой като маловажна или недостойна фигура в историята на таекуондо, премахвайки го от своите версии за историята на този спорт[6] или чрез определени твърдения.[7]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Чой е роден на 9 ноември 1918 г. в Хуа Дае, провинция Северен Хамгьон, в днешна Северна Корея, която е била тогава под японска власт.[8] По това време мястото е наричано Мьонгчон-кун, като част от японската империя. Баща му го праща да учи калиграфия при известния калиграф Хан Ил Донг, който също така бил и майстор по таекион (taekkyon,택견) – древно корейско бойно изкуство на борбата с крака[8]. Чой пътува до Япония, където учи английски език, математика и карате.[9] В Киото той среща приятел кореец с фамилията Ким, който е инструктор по карате и започва да обучава Чой на това бойно изкуство. Чой също така учи шотокан карате при Фунакоши Гичин.[10] Малко преди да напусне Корея, Чой имал разногласия с боец на име Ху и възможността за бъдещ конфликт го вдъхновила да тренира; той самият споделя, „Представях си, че това са техниките, които щях да използвам, за да се защитя от боеца, господин Ху, ако все пак се опиташе да изпълни обещанието си да ме разкъса крайник по крайник, когато се върна в Корея“. Чой получава степента 1-ви дан по карате през 1939 г., а скоро след това и 2-ри дан.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Чой е принуден да служи на японската армия по време на Втората световна война, но е изобличен в участие в бунт и вкаран в затвора, където продължава да практикува бойни изкуства. След края на войната, през януари 1946 година, Чой е назначен като младши лейтенант в корейската армия. От 1946 до 1951 година бива повишен няколко пъти – старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник, а после бригаден генерал. Чой е повишен в генерал-майор през 1954 година.

Таекуондо[редактиране | редактиране на кода]

Чой съчетава елементи на текион и карате в разработване на бойно изкуство, което той нарича „таекуондо“ (태권도), което означава „крак, юмрук, изкуство“ или „пътят на техниките с ръце и крака“. Официално бива наречено така на 11 април 1955 година в Сеул със съгласието на комисия от майстори на различни бойни изкуства.[11] Чой създава Ох До Куан (Oh Do Kwan) и получава почетен 4-ти дан по Чун До Куан. Поради обвинения в непочтеност, Чой е лишен от ранг и позиция в Чун До Куан[7]. През 60-те години Чой Хонг Хи и Нам Тае Хи са начело на „Оригиналните майстори по таекуондо“ – група от 12 южнокорейски майстори, сформирана от Корейската таекуондо асоциация да популяризира новосъздаденото таекуондо.[12][13]

Членовете на Международната федерация по таекуондо (ITF) считат, че Чой започва международното разпространяване на таекуондо чрез поставяне на корейски инструктори по света и твърдят, че стилът ITF е единственият автентичен стил таекуондо, особено в първите части на техните ръководства.[14] Чой е и автор на първата английска таекуондо учебна книга, „Taekwon-Do“, публикувана ot Daeha Publication през 1965 година. През 1966 г. създава Международната федерация по таекуон-до (ITF).[9] През 1972 г. Чой заминава в изгнание в Канада, след като правителството на Южна Корея се противопоставя той да въвежда този спорт в Северна Корея; след това Южна Корея формира Световната федерация по таекуондо (WTF) през 1973 година. През 1979 г. Чой се премества в Северна Корея, където е приветстван от правителството и подкрепен в неговия проект за разпространението на таекуондо по света.[15]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Чой умира от рак на 15 юни 2002 година в Пхенян, Северна Корея. Той е включен в Залата на славата на таекуондо с различни титли: „Баща на таекуон-до“, „Основател и първи президент на Международната федерация по таекуон-до“, и „Основател на Oh Do Kwan“.[16] Чой оставя след себе си жена – Чой Чунг Хи, син – Чой Джунг Хуа, две дъщери – Sunny и Meeyun и няколко внука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Taekwon-Do Federation Архив на оригинала от 2014-02-10 в Wayback Machine. (Headquarters Korea which is officially recognised by Korean Government on 24 June 2009).
  2. International Taekwon-Do Federation (under Choi Jung Hwa, based in the United Kingdom). Посетен на 15 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  3. International Taekwon-Do Federation Архив на оригинала от 2008-03-20 в Wayback Machine. (formerly under Trân Triêu Quân; now under acting President Pablo Trajtenberg, based in Italy). Посетен на 15 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  4. International Taekwon-Do Federation Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine. (under Chang Ung, based in Austria). Посетен на 28 януари 2008; актуализирата версия посетена на 9 октомври 2010.
  5. General Choi (ITFNZ) Архив на оригинала от 2007-11-21 в Wayback Machine. Посетен на 15 януари 2008.
  6. Present Day Taekwondo (WTF) Посетен на 29 януари 2008.
  7. а б Son, D. S. (1959): Letter in Seoul Shinmoon newspaper (16 June 1959) Посетен на 20 септември 2007.
  8. а б Park, S. H. (1993): About the author. In H. H. Choi: Taekwon-Do: The Korean art of self-defence, 3rd ed. (Vol. 1, pp. 241 – 274). Mississauga: International Taekwon-Do Federation.
  9. а б Goldman, A. L. (2002): Choi Hong Hi, 83, Korean general who created Tae Kwon Do, The New York Times (29 June 2002). Посетен на 26 декември 2007.
  10. 태권도신문 // Tkdnews.com. Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 19 юни 2012.
  11. Kim, S. J. (2007): History of Taekwondo Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine. Посетен на 18 септември 2007.
  12. Early Masters of Tae Kwon Do (DVD). Directed by D. Warrener (2005). Rising Sun Productions.
  13. Taekwon-Do Pioneers: Historic footage of the original Taekwon-Do Masters(DVD). Compiled by P. McPhail (c. 2007). PaulM Taekwon-Do
  14. Franks, A. (1993): Taekwon-Do and imitators. In H. H. Choi: Taekwon-Do: The Korean art of self-defence, 3rd ed. (Vol. 1, pp. 10 – 11). Mississauga: International Taekwon-Do Federation.
  15. The Difficult Dialogue: Communism, Nationalism, and Political Propaganda in North Korean Sport, Jung Woo Lee and Alan Bairner, Journal of Sport and Social Issues, 2009, 33: 390
  16. Taekwondo Hall of Fame Посетен на 12 януари 2008.