Чокманово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чокманово
Общи данни
Население 103 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,243 km²
Надм. височина 1063 m
Пощ. код 4760
Тел. код 03038
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 81520
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Чокманово в Общомедия

Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чокманово се намира в планински район. Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на около 6 км южно от гр. Смолян и 7 км северно от с. Смилян.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Чокманово – името на селото е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турската власт. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“.

Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 г.

Първото заселване е станало през 1600 г. През 1836 г. в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В момента в селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Редом със старите родопски къщи в Чокманово са построени малки кокетни вилички. През летните месеци селото е много оживено, навсякъде из поляните и горите се разхождат хора, правят пикници, къпят се в сините вирове на реката. Летните вечери се огласят от родопски песни и модерни рок- и поп хитове, символизирайки хармонията на отминалите времена и настоящето. В селото са родени много видни български учени, интелектуалци и спортисти. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Св. Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

Според Националния регистър на населените места през 1934 г. село Чокманово е наброявало 941 души, а през 2011 г. – 93 души[1].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Чокманово е източноправославно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 г.
  • Иван Караманджуков, български революционер, четник на Петко войвода, деец на ВМОРО
  • Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.[2]
  • Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина.[3]
  • Таню Стоев Лакудов (1863 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Караманджуков (1876 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО
  • Петър Даракчиев (1879 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
  • Д-р Асен Каишев (18?? – 1944) – известен пловдивски лекар и общественик.
  • Христо Стоев Лакудов (1869 – 1934), български революционер, деец на ВМОРО
  • Любен Станев (1924 – 2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е „Цар и генерал“ (1966).
  • Петър Каишев (1929) – български режисьор
  • Бисер Киров (1942-2016) – естраден певец.[4]
  • Атанас Ташев (1915 – 1987 ) – военен
  • Атанас Каишев (1872 – 1941) – генерал, професор по военни науки.
  • Ростислав Атанасов Каишев (1908 – 2002) – академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал Атанас Каишев.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
  • ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян. // Посетен на 2012-01-23.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.39
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  4. „Чокманово Минало“, том 1, стр.476