Чокманово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чокманово
Общи данни
Население 78 души[1] (15 декември 2021 г.)
8,5 души/km²
Землище 9,243 km²
Надм. височина 1102 m
Пощ. код 4760
Тел. код 03038
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 81520
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Чокманово в Общомедия

Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чокманово се намира в планински район. Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на около 6 км южно от гр. Смолян и 7 км северно от с. Смилян.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Чокманово. Произходът на името е спорен. Според някои името на селото е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турската власт. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“. Друга теория е, че името е прабългарско (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=13502&fullsize=1).

Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 г.

Първото заселване е станало през 1600 г. През 1836 г. в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Редом със старите родопски къщи в Чокманово са построени малки кокетни вилички. През летните месеци селото е много оживено, навсякъде из поляните и горите се разхождат хора, правят пикници, къпят се в сините вирове на реката. Летните вечери се огласят от родопски песни и модерни рок- и поп хитове, символизирайки хармонията на отминалите времена и настоящето. В селото са родени много видни български учени, интелектуалци и спортисти. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Св. Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

Според Националния регистър на населените места през 1934 г. село Чокманово е наброявало 941 души, а през 2011 г. – 93 души[2].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Чокманово е източноправославно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
  • ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян. // Посетен на 23 януари 2012.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  4. „Чокманово Минало“, том 1, стр.476
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.