Чомаковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чомаковци
Общи данни
Население 1 028 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,455 km²
Надм. височина 98 m
Пощ. код 5989
Тел. код 06574
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 81551
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Данаил Вълов
(ПК „Тракия“, АБВ, БДЦ, РБ)
Кметство
   - кмет
Чомаковци
Павел Иванов
(независим)

Чома̀ковци е село в Северна България в община Червен бряг, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чомаковци се намира на 6 км от Червен бряг и на 52 км от Плевен, на брега на р. Искър. При селото река Габърска се влива в Искър. Чомаковци е разположено в средната част на Дунавската хълмиста равнина, а надморската му височина е около 100 м. Климатът в района на селото е умерен и се характеризира с горещо и сухо лято, докато зимата е студена и с обилни снеговалежи.

Население и обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Постоянното население на селото е около 1036 души.

В селото функционират кметство, целодневна детска градина, читалище, църква, магазини и аптека. В селото има основно училище и професионална гимназия. Най-близката болница е в гр. Червен бряг – МБАЛ – Червен бряг, където има и други здравни заведения. В селото работи стоматологична практика.

Чомаковци е с добре поддържана пътна инфраструктура. Има изградени електрическа и водопреносна мрежи, частична канализация.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1946 г. името на селото е Чумаковци.[1] В древността на това място са били разположени три тракийски селища с предполагаемото общо име Зетнукорту. Населението е било съставено от тракийското племе трибали. По-късно, по време на Римската империя, името на селището е Помпеанополис. Оттогава са останали римски мозайки, съхранявани в Регионален исторически музей - Враца. Римският град е притежавал добре укрепена крепост, обградена от две реки - Искър и Габарска. Оттук е минавал и стратегическият за тези времена път от Сердика до Ескус (днес с. Гиген). От Ескус до Чомаковци Искър е бил плавателен.

Наблизо през средновековието е имало манастир.

В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). До 15 век селото се е наричало Драс брод. Население 1293 души, мъже 612, жени 681. През 1881 г. е било 1082 жители.

За първото училище в селото има данни още от 1860 г.

В селото е роден и починал големият български статистик доц. Иван Батьов. Къщата му се намира на ул. „Ал. Стамболийски“ №9.

В миналото в селото са живели и помаци, които се изселили на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 92 помаци.[2]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Село Чомаковци има 20 073 дка земеделска земя. Тя се стопанисва от 4 арендатори, 1 земеделска кооперация и частни стопани. Има и потребителна кооперация ПК „Митко Лаков“, произвеждаща книжен канап.

Образователни и културни институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Хр. Ботев“ има 130 ученика и 8 паралелки.
  • Професионалната гимназия по земеделско стопанство „Александър Стамболийски“, където през 2003/2004 година се обучават 184 ученици в 10 паралелки с три профила.
  • Читалището в селото е основано през 1903 г. Сегашното народно читалище „Митко Лаков“ има една от най-красивите сгради в общината.
  • Детска градина „Щастливо детство“.
  • Православен храм „Свето Успение Богородично“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Праисторически селища в местностите Ореша и Маркова могила.
  • Антична крепост в района на селото.
  • Антична мозайка в селото, съхранявана в РИМ-Враца.
  • Църква „Св. Покров Богородичен“. Построена в 1890 г., църквата е еднокорабна, едноапсидна, с купол и камбанария над входа от запад. Архитектурно заснемане П. Йокимов. Литература: 173, 178, 179, 637.
  • Тракийска крепост „Калето” се намира на 2.4 км югоизточно от селото в района на каменната кариера. Крепостта заема площ от около 30 дка. От север, запад и юг възвишението, на което се намира е с отвесни или почти отвесни склонове. Достъпна е само от изток, където е изграден вал с окоп в посока север-юг. При разработването на каменната кариера, валът е разрушен на места. Насипът се състои от пръст, камъни и обгорели греди, навярно от дървена конструкция на палисада. Валът е запазен в по-голямата си част с ширина 8-10 m и височина на места повече от 2 m. Крепостта е датирана от 4 в. пр.н.е. Надморска височина: 180 м. GPS координати: 43* 18’52” с.ш. и 24* 05’25” и.д.[3]
  • Антична и средновековна крепост „Чомаковско градище“/„Помпеанополис“/„Зетнукорту“. Крепостта се издигала на равното място затворено между река Искър и река Габърска (Чомаковска) в границите на днешното село. Покрай града е минавал античният път Ескус-Сердика. Първи сведения за укрепения град се намират у Ф. Каниц, К. Шкорпил, Ив. Велков, Б. Геров и др. Крепостният зид е граден от камъни, споени с бял хоросан, дебел 2.9 m. Той е затварял пространство от близо 150 дка с неправилна четириъгълна форма. По зида е имало кули. Намирани са латински надписи. Намерен е и некрополът на града. В днешно време на мястото на крепостта е поставен само упоменателен камък. Надморска височина: 95 m GPS координати: 43°19’16” с.ш. и 24°03’49” и.д. [3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  3. а б Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев. Ст. Н. С. Дора Димитрова (1985) "Археологически паметници във Врачански окръг", стр. 38-39, гр. София