Чорлу
| Чорлу Çorlu | |
|---|---|
 | |
  Чорлу  Чорлу | |
| Страна |  Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Родосто |
| Площ | 899 km² |
| Надм. височина | 161 m |
| Население | 262 862 души 292 души/km² |
| Пощенски код | 59860 – 1 |
| Телефонен код | (+90)282 |
| МПС код | 59 |
| Официален сайт | www.corlu-bld.gov.tr |
| Чорлу в Общомедия | |
Чорлу̀ (на турски: Çorlu) е град в Република Турция, Източна Тракия. Градът е част от вилаета Родосто, а населението му е 235 354 жители (2012).
История[редактиране | редактиране на кода]
За историята и състоянието на Чорлу през 1762 г. споменава Руджер Йосип Бошкович. Тогава там живели около 3000 турци, 250 гръцки семейства, 100 арменци и 10 евреи. Имало е 3 джамии, гръцка и арменска черкви, медресе и хан (страноприемница).[1]
През XIX век в две махали на града живеят и българи преселници от Странджанско, Средногорско и Севлиево.[2]
При избухването на Балканската война през 1912 година 5 души от Чорлу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В 21 век Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. В града живеят и работят много преселници от България.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чорлу
Иван Христов Танев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[4]- Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Никола Андреев[5]
- Кочо Гараев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[6]
Манук Авдикян (Авдукян), 24 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 15 щипска дружина[7]- Пеньо Чернеолу (1820 – 1865) (Хвърковатият, Шипкалията), български хайдутин[8][9]
- Петър Кръстев Гарбижанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[6]
- Починали в Чорлу
- Петър Дим. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 декември 1912 година[10]
- Спас Марков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 5 януари 1913 година[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 22
- ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.123.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 139.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ Чернев, Тенчо. Сведения за Пеньо Чернеолу. // literaturensviat.com, декември 1987. Посетен на 10 януари 2023.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 147.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 40
Портал „
Портал „