Чорново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чорново
Φυτεία
— село —
Чорново през зимата
Чорново през зимата
Гърция
40.5633° с. ш. 22.1097° и. д.
Чорново
Централна Македония
40.5633° с. ш. 22.1097° и. д.
Чорново
Берско
40.5633° с. ш. 22.1097° и. д.
Чорново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областСланица
Надм. височина480 m
Население709 души (2001 г.)
Пощенски код591 00
Телефонен код2331

Чорново (на гръцки: Φυτεία или Φυτιά, Фития, до 1926 Τσόρνοβον, Цорновон[1]) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 480 m надморска височина в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 12 km северозападно от демовия център Бер (Верия) и на 10 югозападно от село Янчища (Агиос Геогриос).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XVIII век и в 1969 година е обявена за паметник на културата.[3] В XIX век Чорново е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чернова (Tchernova), Берска епархия, живеят 250 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 280 българи християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чорново (Tchornovo) има 384 българи патриаршисти.[6]

В 1910 година в Чорново (Τσόρνοβον) има 550 жители патриаршисти.[7]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чорново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 334 мъже и 305 жени.[8]

В 1926 година селото е прекръстено на Фития.[9] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[10]

Населението произвежда овошки, пшеница и други земеделски култури. Тъй като селото е полупланинско, е развито и скотовъдството.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Чорново на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баш Картери[12] Μπας Καρτέρι Паратиритирион Παρατηρητήριον[13] връх в Каракамен на ЮЮЗ от Чорново (1033,6 m)[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 639[11] 679[11] 776[11] 977[11] 880[11] 828[11] 635[11] 537[11] 585[11] 483 409

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чорново
  • Антониос Апостолу Галициос (Αντώνιος Γκαλίτσιος του Απόστολου), гръцки андартски деец, четник[14][15]
  • Антониос Докас (Αντώνιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Атанасиос Пагонис (Αθανάσιος Παγώνης), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос, укрива и оръжие в дома си[16]
  • Георгиос Докас (Γεώργιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Димитриос Тоцикас (Δημήτριος Τότσικας), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос в Ениджевардарското езеро, воюва срещу българи и румънската пропаганда[16]
  • Йоанис Докас (Ιωάννης Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Николаос Теодоропулос (Νικόλαος Θεοδωρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос, борец срещу румънската пропаганда[16]
  • Николаос Халадзукас (Νικόλαος Χαλατζούκας), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Никос Зьогалас (р. 1953), гръцки певец
  • Томас Зьогас (Θωμάς Ζιώγας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник при Константинос Гарефис и Емануил Кацигарис, борец срещу румънската пропаганда[16]
  • Томас Мармарас (Θωμάς Μαρμαράς), гръцки андартски деец, четник при капитан Тасу (Бомботас) в района Бер-Кумария-Ксироливадо срещу румънската пропаганда, работи и с Георгиос Франгакос и Василиос Ставропулос[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 1 юли 2018.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  7. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  9. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 29. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  14. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
  15. ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  16. ↑ а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 41. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чорново&oldid=11997901“.