Чорново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чорново
Φυτεία
Чорново през зимата
Чорново през зимата
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Сланица
Надм. височина 537 m
Население 483 души (2001)

Чорново (на гръцки: Φυτεία или Φυτιά, Фития, до 1926 Τσόρνοβον, Цорновон[1]) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Чорново има 483 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 12 километра северозападно от демовия център Бер (Верия) и на 10 югозападно от село Янчища (Агиос Геогриос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XVIII век и в 1969 година е обявена за паметник на културата.[2] В XIX век Чорново е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чернова (Tchernova), Берска епархия, живеят 250 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 280 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чорново (Tchornovo) има 384 българи патриаршисти.[5]

В 1910 година в Чорново (Τσόρνοβον) има 550 жители патриаршисти.[6]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чорново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 334 мъже и 305 жени.[7]

В 1926 година селото е прекръстено на Фития.[8] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чорново
  • Flag of Greece.svg Антониос Апостолу Галициос (Αντώνιος Γκαλίτσιος του Απόστολου), гръцки андартски деец, четник[10][11]
  • Flag of Greece.svg Антониос Докас (Αντώνιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[12]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Пагонис (Αθανάσιος Παγώνης), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос, укрива и оръжие в дома си[12]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Докас (Γεώργιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[12]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Тоцикас (Δημήτριος Τότσικας), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос в Ениджевардарското езеро, воюва срещу българи и румънската пропаганда[12]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Докас (Ιωάννης Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[12]
  • Flag of Greece.svg Николаос Теодоропулос (Νικόλαος Θεοδωρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос, борец срещу румънската пропаганда[12]
  • Flag of Greece.svg Николаос Халадзукас (Νικόλαος Χαλατζούκας), гръцки андартски деец, четник[12]
  • Flag of Greece.svg Никос Зьогалас (р. 1953), гръцки певец
  • Flag of Greece.svg Томас Зьогас (Θωμάς Ζιώγας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник при Константинос Гарефис и Емануил Кацигарис, борец срещу румънската пропаганда[12]
  • Flag of Greece.svg Томас Мармарас (Θωμάς Μαρμαράς), гръцки андартски деец, четник при капитан Тасу (Бомботас) в района Бер-Кумария-Ксироливадо срещу румънската пропаганда, работи и с Георгиос Франгакос и Василиос Ставропулос[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσόρνοβον - Φυτεία
  2. ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
  11. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016.
  12. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 41. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония