Чубра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чубра (село))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За върха в Антарктика вижте Чубра (връх).

Чубра
Общи данни
Население 565 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,298 km²
Надм. височина 197 m
Пощ. код 8461
Тел. код 05571
МПС код А
ЕКАТТЕ 81582
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Васил Панделиев
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Чубра
Диню Иванов
(ДПС)

Чубра е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чубра се намира в крайната северозападна периферия на Карнобатска котловина, на границата със Стидовска планина.

Карнобатска котловина е част от Задбалканските котловини, а Стидовска планина е част от южните разклонения на Източна Стара планина.

Близо до селото протича река Мочурица /дължина 86 км/, която отводнява Карнобатската котловина и е приток на река Тунджа.

Надморска височина – 220 m. Съседни села – Пъдарево, Славянци, Мокрен.

Селото е разположено и в т. нар. Сунгурларска долина, известна с лозарството и преобладаващ сорт Сунгурларски мискет/.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Чубра е възникнало преди около 300 г. като турско село наречено Аптолкьой. По време на Руско-турската война то е изгорено, а жителите напускат селото. След подписването на Берлинския договор, много от турските семейства се връщат и построяват колиби в дворовете си и продължили да обработват земите си. След Съединението на Източна Румелия и Княжество България, турските семейства продават земите си и окончателно се изселват от селото. Тогава от Котел се заселват 4 семейства, от Жеравна – 3, Медвен – 2, Градец – 4, от село Каябаш (Скала) – 9 и от други места – 4.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Живописна пътека свързва селата Чубра и Скала. Пътеката е дълга около 2 km. Преминава по склона на Стидовска планина. На определени места предоставя панорамна гледка към Сунгурларската долина.

Село Скала е разположено северозападно от село Чубра и е известно със Скаленското езеро (Каябашко блато).

Има уредена библиотека, работят детска градина и поща.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор – на 24 май;
  • Участия в различни събори – има сформирана група за автентичен фолклор, детски танцов състав, младежки танцов състав.
  • 11.05.1963 г. – Първи пуск на тактически ракети в България.Осъществен е от 7-ми Бояновски ракетен дивизион от площадката на Химическия полигон край селото. С този пуск се постига военен паритет на Балканите. Размери на ракетата: дължина – 8.5 метра, тежина – близо 3 тона. В началото на месец май 2011 г., в двора на кметството, е открита паметна плоча.

Население[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят българи, роми и турци. По-голямата част от населението е ромско (около 85,8%), българи (около 14,1%).

Част от трудоспособното население работи в цеха за патешко месо – птицекланица. Друга част от населението е заета в сферата на Земеделието. Голям е броят на работещите в Гърция и Португалия (сезонно заети или за по-дълъг период от време).

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В село Чубра земеделската земя се обработва основно от Земеделска кооперация „Златен грозд", наследила бившето ТКЗС, към която през 2010 г. се присъедини и земеделското сдружение „Чубра 93“.

Друг по-голям стопанин е ЗП Тончо Драгнев, който успя да създаде първите в Сунгурларска долина нови лозови насаждения-през 2000 г.

В землището на селото се отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, праскови, череши, винени и десертни сортове лози /основни сортове са Сунгурларски мискет, Ркацители, Мускат Отонел, Брестовица и Супер ран Болгар/.

През последните години са създадени нови лозови насаждения с нетрадиционни за района френски сортове и две черешови градини със средства от предприсъединителния фонд на ЕС – „САПАРД“.

В селото има и птицекланица – цех за преработка и препакетаж на патешко, пилешко и заешко месо, който стана известен с големите парични злоупотреби по някои европейски присъединителни фондове.