Чудинска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чудинска планина
Чудинска планина (България)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение България (Област Кюстендил, Сърбия)
Част от Милевско-Конявска планинска група
Най-висок връх Арамлия
1496,4
m

Чудинска е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил[1]. Тя е най-западната българска планина.

Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7-8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад долината на река Бранковачка (десен приток на Драговищица) — от планината Дукат в Сърбия. На юг проломната долина на река Соволянска Бистрица и левият и приток река Коприва я отделят съответно от планината Лисец и Каменишката котловина, а на изток склоновете ѝ постепенно затъват в северозападната част на Кюстендилската котловина.

Билото на планината е плоско и нахълмено, разположено на 1200-1400 м н.в., над което се издигат заоблени върхове най-висок от които е връх Арамлия (1496,4 м), разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 119, на около 1 км северозападно от село Гурбановци. От долината на лека Ломничка (десен приток на Драговищица) се разделя на два верижни рида — северозападен и югоизточен.

Изградена е от метаморфни скали — гнайси, шисти и амфиболити. Склоновете ѝ са обрасли с редки букови и дъбови гори и храсти, а билата ѝ са заети от обширни пасища.

В планината и по нейните склонове са разположени 17 села, от които:

По североизточното подножие на планината, по долината на река Драговищица, на протежение от 18,3 км преминава участък от третокласен път № 601 от Държавната пътна мрежа КюстендилДраговищица — ГКПП "Олтоманци".

През живописният пролом на река Соволянска Бистрица преминава участък от трасето на жп линията КюстендилГюешево.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4823.