Чудомир Кантарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чудомир Кантарджиев
български революционер
Чудомир Кантарджиев (седнал в средата), Димо Хаджидимов (третия седнал) и други санданисти
Чудомир Кантарджиев (седнал в средата), Димо Хаджидимов (третия седнал) и други санданисти

Роден
Починал
Чудомир Кантарджиев в Общомедия

Чудомир Петров Кантарджиев, наричан Чудото[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кантарджиев е роден в град Сливен на 23 септември 1883 година. Завършва гимназия в Сливен и става учител в Бургаско. От 1902 година е студент в Софийския университет, където се включва в дейността на Вътрешната организация. През 1904 година прекъсва образованието си и влиза в четата на Яне Сандански. От 1906 година е окръжен ревизор на четите в Серски революционен окръг и нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Кантарджиев е част от така наречените санданисти, приближените на Сандански, които настояват за децентрализация на ВМОРО. Той подкрепя Сандански при убийството на задграничните представители на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов. Заедно с другите санданисти Кантарджиев активно участва в Младотурската революция от 1908 година. Легализира се и през 1909 година е учител в Българското педагогическо училище в Сяр. По-късно през същата година, със стипендия отпусната му от Младотурското правителство следва инженерство в Лозана, Швейцария.

При избухването на Балканската война през 1912 година се завръща в България и става войвода на Неврокопската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение. По-късно служи в щаба на 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст с корона.[2]

След края на Първата световна война в 1918 г. се установява да живее в родопското село Лъджене (днес квартал на Велинград) и е част от кръга на Гьорче Петров, противопоставящ се на дейците около Тодор Александров. След убийството на Тодор Александров, поради съмнение, че Кантарджиев е замесен в него ЦК на ВМРО му издава смъртна присъда и той е убит по време на така наречените Горноджумайски събития, на 17 септември 1924 година в Пловдив, където се е укрива.[3][4][5][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 335, 894.
  3. Биографични данни от сайта на ВМРО
  4. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005.
  5. Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
  7. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 418.
     Портал „Македония“         Портал „Македония