Чуждоземен шпорец

Чуждоземен шпорец

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) разред: Лютикоцветни (Ranunculales) семейство: Лютикови (Ranunculaceae) триб: Delphinieae род: Delphinium вид: Чуждоземен шпорец (D. peregrinum)

Научно наименование

Delphinium peregrinum Linnaeus, 1753

Чуждоземен шпорец в Общомедия

[ редактиране ]

Чуждоземен шпорец (Delphinium peregrinum) е едногодишно тревисто растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание

Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 15 – 80 cm, гъсто прилегналовлакнесто, разклонено. Приосновните листа са с къси дръжки, а стъбловите – приседнали; петурата е дълбоко триделна, със среден дял, който е триделен, с 6 линейноланцетни делчета, и странични дялове, които са двуделни, с 6 линейноланцетни делчета. Прицветниците са приседнали, към върха на съцветието синьо-виолетови. Цветовете са синьо-виолетови. Чашелистчетата са дълги 7 – 10 mm, по-къси от шпората. Страничните околоцветни листчета от външния кръг са яйцевидни до елиптични, постепенно преминаващи в дълъг нокът. Плодовете са 3 мехунки, дълги около 5 mm, обикновено влакнести. Цъфти през юли – октомври, плодоноси през август – октомври.

Разпространение и местообитания

В България се среща в Струмската долина, Средна гора, Тракийската низина (Сакар – село Пашово, Щит, Левка, Хасковско), Тунджанската хълмиста равнина (село Стралджа, Ямболско) и Странджа (Малко Търново), от 100 до 700 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Средиземноморската област, Балканския полуостров и Югозападна Азия. Расте по сухи, тревисти места и храсталаци в равнините и пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са малочислени, с мозаечно разпространение на индивидите, силно фрагментирани.

Природозащитен статут

Като отрицателно действащ фактор се посочва привързаността на вида към специфичен хабитат.

Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са включването на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и мониторинг на състоянието на популациите.