Чуичи Нагумо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чуичи Нагумо
南雲 忠一
Нагумо като вицеадмирал.
Нагумо като вицеадмирал.

Роден
Починал
Военна служба
Звание Адмирал
Години на служба 1908 – 1944
Служил на Япония Япония
Род войски Naval ensign of the Empire of Japan.svg Императорски военноморски флот на Япония
Войсково поделение 1-ви въздушен флот
Войни Втора световна война
Чуичи Нагумо в Общомедия

Чуичи Нагумо (на японски: 南雲 忠一) е японски адмирал от Императорския военноморски флот на Япония, участвал във Втората световна война. Нагумо предвожда основното авионосно съединение, 1-ви въздушен флот (Кидо Бутай), по време на нападението над Пърл Харбър и битката при Мидуей.[1] Самоубива се по време на битката за Сайпан.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Нагумо (вляво) с приятел от училище, 1925 г.

Нагумо е роден на 25 март 1887 г. в Йонезава, префектура Ямагата. Завършва Военната академия на Императорския флот през 1908 г., завършвайки осми по успех от общо 191 кадети. Като курсант той служи на бронепалубните крайцери „Соя“ и „Ниитака“, както и на броненосния крайцер „Ниссин“. След като е повишен на мичман втори ранг през 1910 г., той е назначен на служба на крайцера „Асама“.

Завършва обучение по торпеда и корабна артилерия и е повишен на младши лейтенант, след което е изпратен в служба на борда на корабите „Аки“ и „Хацуюки“. През 1914 г., вече като лейтенант, е назначен на линейния крайцерКиришима“, а след това на разрушителя „Суги“. На 15 декември 1917 г. му е поверено командването на разрушителя „Кисараги“.

През 1920 г. Нагумо завършва Висшата военноморска академия на Императорския флот и е повишен на капитан трети ранг. Специализира в тактиките с разрушители и торпедните тактики. През 1920 – 1921 г. е капитан на разрушителя „Моми“, но е изпратен на брега и натоварен с различни задачи от Генералния щаб на флота. В периода 1925 – 1926 г. Нагумо е на японска мисия за изучаване на военноморските бойни стратегии, тактики и екипировка в Европа и САЩ. След като се завръща в Япония, той е назначен за капитан на артилерийския катер „Сага“, а след това на „Уджи“ до ноември 1927 г. Назначен е за преподавател във Военната академия на Императорския флот до 1929 г., когато е повишен на капитан и назначен за командир на лекия крайцер „Нака“. В периода 1931 – 1933 г. заема административни длъжности, включително и командир на 11-а есминска дивизия, а впоследствие командва тежкия крайцер „Такао“ (1933 – 1934) и линейни кораб „Ямаширо“ (1934 – 1935). На 1 ноември 1935 г. е произведен в контраадмирал.

Като контраадмирал, Нагумо командва 8-а крайцерска дивизия, поддържайки действията на Императорската армия на Япония в Китай от Жълто море. По това време кариерата му вече се развива и от политически фактори. В периода 1937 – 1938 г. е ръководител на Торпедисткото училище, а през 1938 – 1939 г. е командир на 3-та крайцерска дивизия. На 15 ноември 1939 г. е повишен на вицеадмирал, като в периода ноември 1940 г. – април 1941 г. е командир на Военноморския военен колеж.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Нагумо като вицеадмирал.
Последната снимка на Нагумо (по средата), Сайпан, 1944 г.

На 10 април 1941 г. Нагумо е назначен за главнокомандващ на 1-ви въздушен флот – основното авионосно съединение на Императорския флот. Много съвременници и историци се съмняват в неговата пригодност за тази позиция, имайки предвид недостатъчните му познания в областта на военноморската авиация. По това време той вече е стар, както физически, така и психически. Страда от артрит, вероятно от младите си години, когато практикува кендока.[2]

Адмирал Нишизо Цукахара се съмнява относно назначението на Нагумо, коментирайки, че Нагумо е „офицер от старата школа, който си няма представа за възможностите и потенциала на военноморската авиация“. Все пак, много от младшите офицери под командването на Нагумо го считат за бащинска фигура.[2]

Въпреки сравнително малкия си опит, той е твърд застъпник за комбинирането на морските и въздушните сили, макар да се противопоставя на плана на адмирал Исороку Ямамото за нападане на американската база в Пърл Харбър.[3] Командвайки 1-ви въздушен флот, Нагумо участва в нападението над Пърл Харбър, но по-късно е критикуван за това, че не е предприел трета атака,[4] която възможно би унищожила запасите с гориво и ремонтните съоръжения. Това би направило най-важната американска военноморска база в Тихия океан напълно безполезна.[5]

Нагумо е заобиколен от много талантливи лейтенанти, включително Минору Генда и Мицуо Фучида. Справя се добре в хода на кампниите от началото на 1942 г., командвайки флота по време на бомбардировката на Дарвин (Австралия) и нападението на британския Източен флот в Индийския океан, в хода на което адмирал Джеймс Съмървил се оттегля в Източна Африка.

Битката при Мидуей през юни 1942 г. довежда почти безупречната кариера на Нагумо до край. По време на битката, американски бомбардировач Martin B-26 Marauder е тежко повреден от зенитен огън и се насочва директно към мостика на самолетоносача „Акаги“. Самолетът, или опитвайки се да се взриви в кораба, или изгубил контрол от щетите, едвам не се разбива в мостика, което би убило както Нагумо, така и командващия му щаб.[6] Възможно е това преживяване да е допринесло за последващата решителност на Нагумо да предприеме още една офанзива към Мидуей, макар това да е пряко неподчинение на заповедите на Ямамото да се поддържа резервна сила, готова за противокорабни действия.[7] Тежкото бомбардиране на „Акаги“ и загубата на два самолетоносача вероятно са го лишили от останалата му увереност в победата. Когато Нагумо осъзнава сериозността на положението, той изпада в състояние на шок. Свидетели разказват, че той е стоял до корабния компас, съзерцавайки пламъците върху корабите си в транс. Макар да е помолен да напусне кораба, Нагумо не помръдва, а само промърморва, че „не е време още“. В крайна сметка, началник-щабът на Нагумо, Рюносуке Кусака, успява да го убеди, а Нагумо с едва забележимо кимване и просълзени очи се съгласява.[8][9] Нагумо и щабът му се евакуират през предните прозорци на мостика с въже.[10] Първи въздушен флот изгубва четири самолетоносача в повратната битка при Мидуей, а огромните загуби на опитни летци и персонал, поддържащ самолетоносачите, се оказват пагубни за представянето на Императорския флот в по-късните му схватки. След тази битка Япония започва да губи стратегическата си инициатива в Тихоокеанската война.[11] Нагумо планира да се самоубие, но е разубеден от Кусака. От този момент нататък Нагумо изгубва агресивността и ефективността си в битка.[12]

След това Нагумо е преназначен като главнокомандващ на 3-ти флот и командва самолетоносачи в Гуадалканалската операция, макар действията му в нея да са като цяло нерешителни и бавно пропиляват морската мощ на Япония.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

На 11 ноември 1942 г. Нагумо е изпратен на сушата, за да командва военноморския район Сасебо. На 21 юни 1943 г. е прехвърлен в район Куре, а от октомври 1943 г. до февруари 1944 г. отново е назначен в 1-ви въздушен флот, който по това време участва основно в учения. С влошаването на военната обстановка за Япония, Нагумо е мобилизиран на 4 март 1944 г. за да командва 14-и въздушен флот и Централният тихоокеански флот при Марианските острови.

На 15 юни 1944 г. започва битката за Сайпан. Военноморските сили на вицеадмирал Джисабуро Озава са надвити от американския 5-и флот в хода на решителното сражение за Филипинско море, в което Япония губи три самолетоносача и около 600 самолета. Тогава Нагумо и генерал-лейтенант Йошицугу Сайто са натоварени със задачата да запазят контрола над Сайпан. На 6 юли, изправен пред сигурна загуба, Нагано се самоубива с пистолет в слепоочието, вместо чрез традиционно сепуку. Тялото му е открито от морската пехота на САЩ в пещерата, в която прекарва последните си дни като командир на Сайпан.[13] Посмъртно е повишен на адмирал и награден с одрен на Златното хвърчило.

Погребан е в Камакура, близо до гроба на сина си, Сусуму Нагумо, който е убит в битка на борда на разрушителя „Кишинами“ на 2 декември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Klemen, L. Vice-Admiral Chuichi Nagumo. // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. Архивиран от оригинала на 30 юни 2012.
  2. а б World War II Database page on Nagumo.
  3. Evans, Kaigun, p. 529
  4. Blair, Clay, Jr. Silent Victory (Lippincott, 1975); Willmott, H. P. Barrier and the Javelin (United States Naval Institute Press, 1983); Holmes, W. J. Double-Edged Secrets (United States Naval Institute Press, 1979).
  5. Blair, passim; Holmes, passim.
  6. Parshall and Tully, pp. 151 – 152; Lundstrom, p. 337
  7. Office of Naval Intelligence Combat Narrative: „Midway's Attack on the Enemy Carriers“. // Посетен на 28 януари 2012.
  8. Lord 1967, с. 183
  9. Parshall, Jonathan, Tully, Anthony. Shattered Sword: The Untold Story of the Battle of Midway. Dulles, Virginia, Potomac Books, 2005. ISBN 1-57488-923-0. с. 260.
  10. Dull, p. 161; Parshall and Tully, p. 260
  11. Judge, Sean M.. The Turn of the Tide in the Pacific War. University Press of Kansas, 2018. с. 143.
  12. Parshall and Tully, p. 352
  13. Breaching the Marianas: The Battle for Saipan

Литература[редактиране | редактиране на кода]