Чукарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Чукарка (община Прешево).

Чукарка
Общи данни
Население657 души[1] (15 март 2024 г.)
34,5 души/km²
Землище19,061 km²
Надм. височина199 m
Пощ. код8529
Тел. код05533
МПС кодА
ЕКАТТЕ81640
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Чукарка
Ереджеб Хамза
(независим)

Чука̀рка е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чукарка се намира на около 12 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина, в малка долина, оградена от хълмовете Хисар. Климатът е преходно континентален, в землището преобладават ранкери[2] и лесивирани почви[3].[4]

Общинският път от Чукарка на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към село Черноград, гарата Чероград на железопътната линия Пловдив – Бургас и към съседните на Черноград села. Надморската височина намалява от около 205 m до към 190 м край протичащата през селото от северозапад на югоизток река Чакърлийка и нараства до около 240 m в западния и около 230 m в североизточния краища на селото.

В землището на село Чукарка към януари 2020 г. има регистрирани 6 малки язовира (микроязовира), четири от които обезводнени (пресъхнали).[5]

Поминъкът на населението се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед), тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство (бамя), овцевъдство, козевъдство. говедовъдство.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Тас тепе. Преименувано е на Чукарка през 1934 г.[6][4][7]

Селището е основано през 910 век в местността Юрта, във връзка със строителството на Брушанската крепост (Малкото кале). На около километър южно е минавал древният път Джеде, свързващ Ямбол и Карнобат с Бургас, Несебър и Цариград.[4]

През 1927 г. е учредено Народно читалище „Наука“.[8]

От периода 1948 – 1995 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“ – с. Чукарка, Бургаско.[9] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

  • ТКЗС „Вишински“ – с. Чукарка, Бургаско (1945 – 1958);
  • Земеделска производствена кооперация „Прогрес“ – с. Чукарка, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на Земеделска производствена кооперация „Прогрес“ – с. Чукарка, Бургаско (1992 – 1994).

След 1958 г. ТКЗС „Вишински“ – село Чукарка се влива в Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – село Пирне.[10]

През 2008 г. началното училище „Свети свети Кирил и Методий“ в Чукарка е закрито. Документацията му се съхранява в основно училище „Христо Ботев“, село Пирне.[11]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Чукарка[12] наброява 619 души към 1934 г., поради миграция намалява до 523 към 1985 г. и нараства впоследствие до 552 към 1992 г. и 619 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 611
Българи 5
Турци 382
Цигани 220
Други -
Не се самоопределят 4
Неотговорили -

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Чукарка се изповядва ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Чукарка към 2020 г. е център на кметство Чукарка.[14][15]

В селото към 2020 г. има:

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото са скалните образувания Чуките.[4]

На стената на училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (закрито през 2008 г.), е монтирана черна мраморна плоча, посветена на загиналите в Балканската и Първата световна войни. На плочата е монтиран метален кръст за храброст и гравиран надпис: „Загинали за Родината отъ с. Чукарка ок. Айтоска“; „Слава на ГероитҌ“. Има списък на загиналите.[19]

На стената на читалище „Наука – 1927“, е монтирана мраморна паметна плоча, посветена на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г.[19]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 0,1 до 0,4 m, намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност.
  3. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  4. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4826, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл; Чукарка
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 292.
  7. Справка за с. Чукарка, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  8. Информационна карта за 2016 г., читалище „Наука – 1927“, село Чукарка, Прикачени файлове, Устав.docx; Заключителни разпоредби, § 1
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 619, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“ – с. Чукарка, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1944 – 1984). Част ІІ, стр. 220, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“ – с. Чукарка, Бургаско
  11. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Начално училище „Св.св. Кирил и Методий“, село Чукарка, Заповед № РД-14-331 от 18 юли 2008 г.
  12. Справка за населението на с. Чукарка, общ. Айтос, обл. Бургас // НСИ. Архивиран от оригинала на 30 декември 2019.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  14. Справка за събитията за кметство Чукарка, общ. Айтос
  15. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Чукарка
  16. Детайлна информация за читалище „Наука – 1927“, село Чукарка, община Айтос, област Бургас
  17. Информационна карта за 2016 г., читалище „Наука – 1927“, село Чукарка, община Айтос, област Бургас
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, Чукарка, област Бургас
  19. а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Чукарка (видяно към 2020 г.)