Чуковец (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чуковец (Област Перник))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Чуковец (Област Силистра).

Чуковец
View of Chukovets Pernik Province.JPG
Общи данни
Население 164 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,545 km²
Надм. височина 692 m
Пощ. код 2425
Тел. код 077221
МПС код РК
ЕКАТТЕ 81709
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Чуковец в Общомедия

Чуковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Кметското наместничество

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чуковец е разположено в югоизточната част на Радомирското поле. Радомир отстои на 12 km., Дупница на 18 km., а Перник на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал Мраката, поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията София – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на магистралата София – Кулата при възел Долна Диканя, като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на Коньовската планина, с най-висока точка връх Виден с височина 1487 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник
Паметник на съветски пилоти, загинали през 1944 г. на летището край Чуковец

Първи сведения за село Чуковец има в ориенталския отдел на Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий. В изследване на проф. Хр. Гандев и Р.Стойков „Българската народност през 15 век“ пише следното: Село Чуковча, кааза (нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства) вдовици – 7, войнугани – 3, диване – 1. Селото дължи – 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1505 г. в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на Втората българска държава 1187 – 1396 г. Основание за това дава крепостта Градище, която турците са унищожили. Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 1225.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св.Никола-Летни“

Селската черква „Св.Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата. Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков – до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство. Браво на тези родолюбци и патриоти.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през 1829 г. в килийно училище. По късно след 1878 г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През 1933 г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата „Летопис из миналото на село Чуковец – Радомирско“, от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор на селото, в последната събота на месец август или на 28 август, когато е празникът Успение на Св. Мария Богородица.

Стенописи от църквата Св. Никола-Летни[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]