Чуковец (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чуковец (Област Перник))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Чуковец (Област Силистра).

Чуковец
View of Chukovets Pernik Province.JPG
Общи данни
Население 164 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,545 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2425
Тел. код 077221
МПС код РК
ЕКАТТЕ 81709
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Чуковец в Общомедия

Чуковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Кметското наместничество

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чуковец е разположено в югоизточната част на Радомирското поле. Радомир отстои на 12 km., Дупница на 18 km., а Перник на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал Мраката, поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията София - Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на магистралата София - Кулата при възел Долна Диканя, като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на Коньовската планина, с най-висока точка връх Виден с височина 1487 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник
Паметник на съветски пилоти, загинали през 1944 г. на летището край Чуковец

Първи сведения за село Чуковец има в ориенталския отдел на Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий. В изследване на проф. Хр. Гандев и Р.Стойков "Българската народност през 15 век" пише следното: Село Чуковча, кааза (нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства) вдовици - 7, войнугани - 3, диване - 1. Селото дължи - 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1505 г. в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на Втората българска държава 1187 - 1396 г. Основание за това дава крепостта Градище, която турците са унищожили. Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 1225.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Св.Никола-Летни"

Селската черква "Св.Никола-Летни" е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност "Бутир", другата в "Ласкарци" и третата на връх "Гола глава". Сегашната черква "Св. Никола-Летни" е носила името "Св. Троица" до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата.През 2012г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата.Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков - до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство.Браво на тези родолюбци и патриоти.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през 1829 г. в килийно училище. По късно след 1878 г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува "Васил Левски". През 1933 г. се основава и читалище под името "Христо Ботев". Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ - старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16-17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

След повече от 20 годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата "Летопис из миналото на село Чуковец — Радомирско", от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор на селото, в последната събота на месец август или на 28 август, когато е празникът Успение на Св. Мария Богородица.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи от църквата Св. Никола-Летни[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]