Чумово
|
Чумово Чумово |
|
|---|---|
| — село — | |
  Чумово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 7501, 7500 |
| МПС код | PP |
Чумово (на македонска литературна норма: Чумово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източното подножие на Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Чумово е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Чумово (Tchoumovo) е посочено като село с 15 домакинства и 67 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чумово има 80 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чумово има 96 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители, всички македонци.[4]
Църквата в селото е „Свети Никола“.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чумово
Филип Божинов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с щикове в Мала Азия[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 245.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Чумово. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 18.
| |||||||||||
Портал „